Читать «Споделена любов» онлайн - страница 247

Призивът на Омега ставаше все по-настоятелен, до болка познатото пъплене плъзна по кожата му, но господин Х. нямаше да се отзове! Тази вечер възнамеряваше да умре. Но по правилния начин.

Бъч вдигна глава от купчинката пепел, единственото, останало от последната му жертва, и започна да повръща, разтърсван от мощни спазми. Чувстваше се точно по същия начин, както когато се събуди за първи път в клиниката на Хавърс. Заразен. Осквернен. Така омърсен, че нищо на света не бе в състояние да го пречисти.

Господи… ами ако беше погълнал твърде много? Ами ако вече нямаше връщане назад?

Докато повръщаше, усети Ви да се приближава до него, макар да не го виждаше.

— Помогни ми… — простена той, вдигайки глава.

— Затова съм тук, трейнър. Дай ми ръката си.

Бъч отчаяно му протегна ръка и като свали ръкавицата си, Ви я стисна с всичка сила. Енергията му, тази прекрасна, бяла светлина, се вля в пръстите на Бъч и нахлу в тялото му с една мощна, пречистваща вълна.

Съединени от сключените си ръце, те отново се превърнаха в две половини на едно цяло — светлината и мрака. Унищожителят и Спасителят.

Бъч пое всичко, което Вишъс имаше да му даде. Не пусна ръката му дори когато всичко свърши, сякаш се боеше, че ако го направи, злото ще се завърне.

— Добре ли си? — меко попита Ви.

— Вече да.

Господи, гласът му беше съвсем издрезгавял от цялото това вдишване. А може би и от благодарност.

Бъч се изправи с помощта на Ви и се облегна на тухлената стена. Огледа се наоколо и видя, че битката е свършила.

— Добре се справи като за цивилен — каза Рейдж.

Бъч погледна наляво, като си мислеше, че Рейдж говори на него, и тогава забеляза Ривендж. Той тъкмо се навеждаше, за да вдигне една ножница от земята. После с изящно движение напъха вътре аления меч, който държеше в ръката си. Ха! Бастунът му служеше и за оръжие.

— Благодаря — отвърна Рив, после аметистовите му очи се спряха върху Бъч.

Докато двамата се взираха един в друг, Бъч изведнъж си даде сметка, че не са се срещали от нощта, в която Мариса бе пила от него.

— Здрасти — каза Бъч и вдигна ръка за поздрав.

Ривендж се приближи, като се облягаше на бастуна си. Двамата си стиснаха ръцете и всички въздъхнаха облекчено.

— Е, ченге, нещо против да те попитам какво направи с лесърите преди малко?

Преди Бъч да успее да каже каквото и да било, откъм контейнерите за смет се разнесе скимтене и погледите на всички се насочиха натам.

— Вече може да се покажете, момчета — обади се Рейдж. — Хоризонтът е чист.

Нахаканият претранс и дебеловратият му приятел пристъпиха напред. И двамата изглеждаха така, сякаш бяха минали през миялна машина — бяха плувнали в пот въпреки студа, косите им бяха разрошени, дрехите — изпомачкани.

По лицето на Ривендж се изписа учудване.

— Леш, защо не си на тренировка? Баща ти ще побеснее, ако научи, че си тук, вместо…

— Леш е освободен от часовете за известно време — промърмори Рейдж.