Читать «Споделена любов» онлайн - страница 246

Да, симпатите ужасно обичаха битките. И той не правеше изключение.

Господин Х. с всички сили тичаше към битката. Въпреки че нито виждаше, нито чуваше каквото и да било, съвсем ясно усещаше защитната пелена. Определено беше на правилното място.

— Какво, по дяволите, е това? — изруга Ван зад гърба му. — Усещам, че се води битка…

— Всеки момент ще пробием обвивката от мис. Приготви се.

Двамата продължиха да тичат и много скоро се блъснаха в нещо, което приличаше на стена от студена вода. Щом се озоваха от другата страна на невидимата бариера, пред очите им се разкри схватка. Двама братя. Шестима лесъри. Двама треперещи от страх цивилни. Едър вампир, облечен в самурено палто и… Бъч О’Нийл.

Бившето ченге тъкмо се изправяше. Имаше адски нездрав вид и отпечатъкът на Омега се излъчваше от цялото му същество. В мига, в който погледите им се срещнаха, господин Х. се закова на място, завладян от усещането за съвършено разбирателство между тях.

И — каква ирония! — точно в момента, когато тази невидима нишка ги свърза, точно в мига, в който всеки от тях разпозна другия, от другата страна долетя зовът на Омега.

Съвпадение? На кого му пукаше. Господин Х. отблъсна заповедническия призив на господаря, пренебрегвайки сърбежа, плъзнал по цялото му тяло.

— Ван — меко каза той. — Време е да покажеш на какво си способен. Доведи ми О’Нийл.

— Крайно време беше!

Ван се втурна към Бъч и двамата се изправиха един срещу друг, обикаляйки в кръг като борци на тепиха. Поне до мига, в който Ван замръзна на мястото си, същинска статуя от плът и кръв. Защото господин Х. го беше вкаменил с помощта на волята си.

Господин Х. нямаше как да не се усмихне при вида на ужасеното изражение на Ван. Да, страшно беше да изгубиш контрол над собственото си тяло, нали?

О’Нийл също беше изненадан. Той се приближи предпазливо, готов да се възползва от преимуществото на стопкадъра, в който бе попаднал лесърът. Всичко стана много бързо. С едно мълниеносно движение О’Нийл стисна врата на противника си в желязна хватка, преметна го и го притисна към земята.

Господин Х. нямаше нищо против да пожертва дори толкова ценен играч като Ван, за да разбере какво се случва, когато… Мили боже!

О’Нийл отвори уста, пое си дълбоко дъх и… Ван Дийн бе погълнат, заличен, изпратен в нищото. Превърнат в прах.

Мощно облекчение заля господин Х. Да, пророчеството се беше сбъднало. Сбъднало се бе в лицето на един ирландец, превърнат във вампир. Благодаря ти, Господи!

Залитайки, господин Х. направи отчаяна крачка напред. Ето че най-сетне бе ударил часът да намери покоя, който търсеше. Вратичката, която бе открил, се бе отворила, свободата го очакваше. О’Нийл бе избраният.

Най-неочаквано пътят на господин Х. беше пресечен от боец с козя брадичка и татуировки на лицето. Гигантското копеле изникна сякаш от нищото и връхлетя отгоре му като канара, блъскайки се в него с такава сила, че краката на господин Х. се подкосиха. Двамата се вкопчиха в схватка, но господин Х. беше твърде уплашен, че може да бъде пронизан, вместо да бъде погълнат от О’Нийл. Затова, когато един лесър се нахвърли върху вампира с козята брадичка, той побърза да се откопчи и да се дръпне назад.