Читать «Споделена любов» онлайн - страница 249

Мариса затвори куфарчето си и се намести по-удобно. Изведнъж си даде сметка, че е заела почти същата поза като Ривендж, като се изключи самуреното палто.

„Мили боже — помисли си тя. — Колко различно е всичко.“

Някога изпитваше страх от тези вампири. Направо немееше пред тях. А сега, когато плъзнеше поглед по жените с техните прекрасни рокли и мъжете в скъпи костюми, изпитваше единствено… отегчение. Тази вечер глимерата и Съветът на принцепсите не бяха нищо друго, освен една неприятна отживелица, която нямаше нищо общо с нея. И слава богу.

Председателят се усмихна и кимна на един доген, който веднага пристъпи напред. Върху абаносовия поднос в ръцете му почиваше пергамент, от който висяха копринени ленти, всяка с различен цвят, всяка — символизираща един от шестте рода основоположници. Лентата на семейството на Мариса беше светлосиня.

Погледът на председателя обходи всички около масата, като съзнателно прескочи Мариса.

— След като всички сме тук, бих искал да започнем с първа точка от дневния ред — приемане на искането за поставяне на всички необвързани жени под задължителна изолация. Според правилата, първо бих искал да дам възможност на членовете без право на глас да изложат мнението си по искането, което възнамеряваме да отправим на краля.

Всички побързаха да изкажат съгласието си… с изключение на Ривендж, който съвсем недвусмислено даде да се разбере какво мисли по въпроса.

В паузата, последвала неговото кратко и ясно възражение, Мариса ясно почувства погледа на Хавърс върху себе си, но не каза нищо.

— Много добре — каза Председателят. — Сега ще прочета имената на шестимата принцепси с право на глас.

Веднага щом чуеше името си, повиканият принцепс се изправяше, даваше съгласието на своето семейство и слагаше родовия си печат върху пергамента. Това се повтори без никаква засечка пет път и Председателят прочете и последното име:

— Хавърс, кръвен син на Уолън, кръвен внук на…

Хавърс се надигна от стола си и в същия миг Мариса рязко потропа по масата. Всички погледи се насочиха към нея.

— Името е сгрешено.

Очите на Председателя се разшириха и едва не изскочиха от орбитите си. Толкова бе слисан от прекъсването й, че просто гледаше занемял как Мариса се обръща към Хавърс с лека усмивка:

— Можеш да си седнеш, лечителю.

— Моля?!

Мариса се изправи.

— Много време мина от последното гласуване след смъртта на бащата на Рот, цели векове. — Тя се облегна на масата и се наведе напред, приковала непреклонен поглед в лицето на Председателя. — Тогава моят баща беше жив и гласуваше от името на нашето семейство. Ето на какво се дължи объркването ви.

Председателят уплашено погледна към Хавърс.

— Навярно би могъл да обясниш на сестра си, че нарушава…

Мариса го прекъсна:

— Вече не съм негова сестра, поне според него. Макар да мисля — и смятам, всички ще се съгласите с мен — че кръвните връзки са неотменими. Както и правата на първородството. — При тези думи по устните й пробяга хладна усмивка. — А по стечение на обстоятелствата аз съм родена единадесет години преди Хавърс. Което означава, че съм по-голямата от двама ни. Което пък на свой ред означава, че той може да си седне на мястото. Като най-възрастния представител на нашето семейство, само аз имам право да дам гласа си в подкрепа на искането. Или да не го сторя. А в този случай определено възнамерявам да не го дам.