Читать «Споделена любов» онлайн - страница 245

Докато прекосяваше ВИП залата, Ривендж гледаше да се държи в сенките. Не обичаше да го виждат с бастун и когато му се налагаше да го използва, искаше другите да си мислят, че го прави от суета и внимаваше да не се обляга много на него. Което бе рисковано, като се имаше предвид, че трудно пазеше равновесие.

Стигна до страничната врата и със силата на волята си изключи алармата и свали резето. Прекрачи прага, като си мислеше…

Мили боже!В уличката навън кипеше истинска битка. Лесъри. Братя. Двама цивилни, приклещени по средата и треперещи от страх. Както и големият лош Бъч О’Нийл.

Когато вратата зад гърба му се затвори с изщракване, Ривендж застана широко разкрачен и се зачуди защо охранителните камери не бяха… а, да — мис. Обгръщаше ги пелена от мис. Хитро.

Ривендж се загледа в битката, чуваше глухи удари на тяло в тяло, стонове и ръмжене, стържене на метал. Усещаше мириса на потта и кръвта на своята раса, както и сладникавата миризма на бебешка пудра, която се излъчваше от убийците.

По дяволите, той също искаше да се позабавлява.

Когато един лесър се озова близо до него, Ривендж го сграбчи широко усмихнат и го блъсна с всичка сила в тухлената стена, докато се взираше в безцветните му очи. Много отдавна не беше убивал и част от него копнееше да пречука някого. Лошата му половина жадуваше да отнеме нечий живот.

И той смяташе да нахрани звяра в себе си. Тук и сега.

Рив призова уменията си на симпат и въпреки допамина, който редовно си биеше, те начаса изплуваха на повърхността, понесени от вълните на агресията. Пред очите му падна червена пелена и като оголи вампирските си зъби в усмивка, той се остави да бъде завладян от зловещата страна в себе си с възторга на наркоман след дълга абстиненция.

Зарови невидими пръсти в съзнанието на лесъра и започна да тършува там, отприщвайки най-различни спомени. Все едно отваряше бутилки с газирани напитки и онова, което изригваше на повърхността, сковаваше плячката му и я правеше беззащитна. Господи, колко отблъскващо грозно беше в главата на лесъра — точно този имаше истинска садистична жилка и когато всички злини и гнусни дела, които бе извършил някога, нахлуха с взлом в съзнанието му, той запуши ушите си с ръце и се свлече на земята, крещейки с цяло гърло.

Рив вдигна бастуна си и издърпа от него смъртоносно стоманено острие, аленочервено като пелената пред очите му. Но тъкмо когато се канеше да прободе жертвата си, Бъч спря ръката му.

— Оттук поемам аз.

Рив го изгледа свирепо.

— Върви по дяволите! Аз ще го довърша…

— Не, няма.

С тези думи Бъч коленичи до лесъра и…

Рив закри устата си с ръка и с изумление загледа как Бъч се навежда над убиеца и изсмуква нещо от него. Само дето Ривендж нямаше никакво време да се наслади на тази сцена, извадена сякаш от „Зоната на здрача“. Друг лесър се втурна към Бъч и Преподобния трябваше да отскочи настрани, когато Рейндж се хвърли в краката на убиеца и го събори на земята.

Разнесоха се още стъпки и Рив се озова очи в очи с поредния лесър. Чудесно. С този щеше да се разправи лично, помисли си той и по устните му плъзна свирепа усмивка.