Читать «Споделена любов» онлайн - страница 248
Дж. Р. Уорд
— За да пласира наркотици — добави Бъч. — Пребъркайте го.
Рейдж го направи толкова бързо, че Леш изобщо не успя да се възпротиви, и извади от джобовете му пачка с пари, голяма колкото главата на хлапака, и шепа мънички целофанени пакетчета.
В очите на Рив лумна лилав пламък.
— Дай ми този боклук, Холивуд… дрогата, не парите.
Когато Рейдж му подаде пакетчетата, Рив разкъса целофана на едно от тях, наплюнчи кутрето си и бръкна вътре. След това близна пръста си и се изплю, а лицето му се разкриви от гняв.
— Повече да не съм те видял тук — каза той и размаха бастуна си насреща му.
Това най-сетне извади Леш от вцепенението му.
— И защо не? Живеем в свободна страна.
— Първо, това е
— Ще го откарам вкъщи.
По устните на Рив се разля студена усмивка.
— Колко удобно за всички ни.
Изведнъж Леш пак започна хленчи.
— Нали няма да кажете на баща ми…
— Ще му кажа всичко — отвърна остро Рив. — Повярвай ми, татенцето ти ще научи абсолютно
Коленете на Леш се подкосиха и той се свлече на земята в безсъзнание.
Мариса влезе в залата, където се провеждаше заседанието на Съвета, без да я е грижа, че може би за първи път в живота й всички погледи се насочиха към нея.
Разбира се, те никога не я бяха виждали обута в панталон и с коса, вдигната на опашка. Изненадааа.
Седна на един стол, отвори новата си маркова бизнес чанта и се залови да преглежда молбите за позицията на администратор в „Убежището“. Но й беше ужасно трудно да се съсредоточи.
Беше изтощена, и то не само заради работата и стреса, но и защото наистина имаше нужда да се нахрани. Много скоро.
Господи, дори само мисълта за това й причиняваше болка. Образът на Бъч изплува пред очите й и в същия миг в подсъзнанието й отново отекна онова настойчиво, неясно ехо, подобно на далечен звън, което й напомняше… какво?
Някой сложи ръка на рамото й и тя подскочи. Беше Рив, който се настани до нея.
— Аз съм — каза той и аметистовите му очи се плъзнаха по лицето и косата й. — Радвам се да те видя.
— Аз също — усмихна се Мариса и извърна поглед, чудейки се дали ще й се наложи отново да започне да пие от него. О, по дяволите! Разбира се, че щеше да й се наложи.
— Какво има,
Мариса изпита странното усещане, че Ривендж знае не само колко е разстроена, но и защо. По някаква причина тя винаги се чувстваше като отворена книга за него.
Отвори уста да му отговори, но в този миг чукчето на председателя се стовари върху гладката повърхност на масата.
— Обявявам заседанието за открито.
Гласовете в библиотеката начаса утихнаха. Рив се облегна в стола си с отегчено изражение и с няколко плавни движения на силните си ръце покри краката си със самуреното си палто, сякаш температурата в стаята беше минус трийсет, а не приятните двайсет и един градуса.