Читать «Споделена любов» онлайн - страница 244

— Трябва да изчезвам, Хекс. Заседание на съвета. Ще се дематериализирам, така че колата няма да ми трябва. Надявам се да се върна до час. Но преди да съм тръгнал — какво е състоянието на последния пострадал от свръхдоза?

— Закараха го в Спешното отделение на „Сейнт Франсис“. Най-вероятно ще оживее.

— А пласьорът?

Хекс отвори вратата, сякаш го подканваше да върви.

— Още не съм го намерила.

Рив изруга, взе си бастуна и се приближи до нея.

— Това изобщо не ми харесва.

— Без майтап — промърмори Хекс. — А аз си мислех, че ще си умреш от кеф.

Рив я изгледа сурово.

— Не се прави на интересна.

— Не се правя, шефе — също толкова рязко отвърна тя. — Правим всичко по силите си. Да не мислиш, че ми е приятно да викам линейки за тези идиоти?

Ривендж си пое дълбоко дъх и опита да овладее гнева си. На това му се казваше лоша седмица — и двамата с Хекс бяха адски изнервени, поради което напрежението в клуба бе такова, че останалите от персонала почти бяха на път да се обесят в някоя тоалетна от стрес.

— Извинявай — каза той. — Страшно съм изнервен.

Хекс прокара ръка през късо подстриганата си коса.

— Аз също.

— Теб какво те мъчи? — попита Ривендж, макар да не очакваше Хекс да му отговори.

Тя обаче го стори.

— Чу ли за онзи човек? О’Нийл?

— Аха. Вече е един от нас. Кой би предположил.

Рив все още не беше виждал Бъч с очите си, но Вишъс беше позвънил и го бе осведомил за това малко чудо.

Ривендж наистина му желаеше само доброто. Той искрено харесваше цапнатия в устата човек… ъъъ, вампир. Ала едновременно с това прекрасно си даваше сметка, че с дните, когато с Мариса се хранеха един от друг, е свършено. Също и с надеждата един ден да се обвърже с нея. Това беше адски гадно, макар че поначало идеята да се обвърже с Мариса не беше добра.

— Вярно ли е? — попита Хекс. — За него и Мариса?

— Да, той вече не е свободен.

За миг по лицето на Хекс се изписа странно изражение… тъга? Да, точно така изглеждаше. Рив се намръщи.

— Не знаех, че толкова много го харесваш.

Хекс начаса си възвърна обичайния вид — проницателен поглед и сурово изражение.

— Само защото ми хареса да правя секс с него, не означава, че съм го искала за партньор.

— Както кажеш.

Горната устна на Хекс се повдигна, разкривайки вампирските й зъби.

— Изглеждам ли ти така, сякаш се нуждая от мъж?

— Не, и слава богу! Мисълта, че точно ти можеш да се размекнеш, противоречи на природните закони. Освен това си единствената, от която мога да се храня, така че ми трябваш необвързана. Е — допълни Ривендж и отиде до вратата, — до два часа ще се върна.

— Ривендж — повика го Хекс и когато той я погледна през рамо, каза: — Аз също имам нужда да останеш необвързан.

Погледите им се срещнаха. Господи, ама каква двойка бяха само! Двама лъжци, които живееха сред нормалните… две змии, спотайващи се в тревата.

— Не се безпокой — промърмори той. — Никога няма да си взема шелан. Мариса беше… нещо, което исках да вкуся. Нещата между нас никога нямаше да се получат.

Хекс кимна, сякаш думите му допълнително бяха скрепили уговорката помежду им, и той излезе.