Читать «Споделена любов» онлайн - страница 243

Едно от нещата, които бившите ченгета никога не загубват, е умението да надушват присъствието на разни идиоти.

Бъч спря в уличката до „Зироу Сам“ и ето че пред пожарния изход видя дребното русокосо копеле, което миналата седмица се бе държало толкова нагло със сервитьорката. Заедно с едно от дебеловратите си приятелчета, дребосъкът се мотаеше край входа и пушеше.

Само че защо трябваше да пушат на студа отвън?

Бъч се дръпна назад и ги загледа. Което, разбира се, му даде възможност да помисли. А това, както обикновено напоследък, не беше никак приятно. Всеки път пред очите му изплуваше образът на Мариса, която се качва в мерцедеса на Фриц и изчезва през портата на имението.

Бъч изруга и разтри гърдите си, надявайки се да открие някой лесър. Имаше нужда да се сбие с някого, за да отклони мислите си от постоянната болка, която го раздираше. По възможност веднага.

Откъм съседната улица с бясна скорост се зададе черен нисан „Инфинити“, сви рязко и удари спирачки току пред вратата на клуба. Я виж ти — русото копеле се приближи с ленива стъпка, сякаш това беше предварително уговорена среща.

Бъч видя как хлапакът и шофьорът на нисана се заприказваха, разменяйки си нещо, което той не можеше да различи, но което определено не бяха готварски рецепти.

Когато колата даде на заден ход, Бъч излезе от сенките. Имаше един сигурен начин да потвърди подозрението си — да подхвърли версията си на русокосия и да види как ще реагира.

— Кажи ми, че нямаш намерение да пробутваш тези боклуци вътре. Преподобния не понася външни пласьори в клуба си.

Дребосъкът се обърна рязко, очевидно вбесен.

— Кой, по дяволите, си… — започна той, но така и не довърши. — Я чакай! Виждал съм те и преди, само дето…

— Аха, обзаведох се с ново шаси, както виждаш. Сега работя по-добре. Много по-добре. Е, какво…

Внезапно Бъч замръзна, усетил как инстинктите му се обаждат.

Лесъри. Наблизо. Мамка му.

— Момчета — спокойно каза той. — Трябва да се махнете оттук. И не си и помисляйте да минете през тази врата.

Копелето отново се наежи.

— Ти за кого се мислиш?

— Слушайте какво ви казвам и се махайте оттук. Веднага.

— Майната ти, можем да стоим тук цяла нощ, ако иска… — Дребосъкът изведнъж млъкна и пребледня, усетил как вятърът довява сладка миризма. — О, господи…

Хмм, значи малкото копеле не беше човек, а претранс.

— Аха. Както вече казах, хлапе — разкарай се оттук.

Този път русокосият дребосък и приятелчето му се подчиниха, но не бяха достатъчно бързи. В дъното на уличката се появиха трима лесъри и им препречиха пътя.

Страхотно. Направо страхотно.

Бъч задейства най-новия си ръчен часовник, изпращайки сигнал за помощ, както и координатите си. След броени секунди Ви и Рейдж се материализираха до него.

— Да използваме стратегията, за която се разбрахме — тихо каза Бъч. — Аз ще разчистя след вас.

Докато лесърите приближаваха, двамата кимнаха.

Ривендж се надигна от бюрото и облече самуреното си палто.