Читать «Споделена любов» онлайн - страница 237

— Не съм споменал дата.

— Както казах, заета съм.

— Мариса, ако не си съгласна с предложението, можеш да изложиш мнението си по време на обсъждането. Така всички ще те чуят.

— И всички, които имат правото да гласуват, са „за“, така ли?

— Важно е жените да бъдат в безопасност.

Погледът на Мариса се вледени.

— И все пак ти ме изхвърли от единствения дом, който имах, само половин час преди зазоряване. Какво означава това — че оттогава изведнъж си се загрижил за нашия пол или че за теб аз не съм жена?

Хавърс има благоприличието да се изчерви.

— Тогава не бях на себе си.

— На мен ми се стори напълно спокоен.

— Мариса, съжалявам…

Мариса рязко махна с ръка.

— Достатъчно. Не искам да говорим за това.

— Така да бъде. Но не бива да спъваш Съвета само за да си отмъстиш на мен.

Хавърс си намести папийонката и за миг Мариса зърна пръстена със семейния им печат на кутрето му. Господи… как бяха стигнали дотук? Спомни си деня, когато Хавърс се роди и тя го видя за първи път в обятията на майка им. Толкова сладко бебе. Толкова…

Осенена от внезапна мисъл, Мариса се сепна, после побърза да прикрие шока, който несъмнено се бе изписал по лицето й.

— Добре. Ще дойда на заседанието.

На Хавърс видимо му олекна и той й съобщи кога и къде щеше да се проведе то.

— Благодаря ти. Благодаря ти за това.

— Няма защо — отвърна Мариса с хладна усмивка.

Последва дълга пауза, през която Хавърс оглеждаше панталона и пуловера, с които тя бе облечена, както и купищата листа по бюрото й.

— Изглеждаш различна.

— И съм различна.

По неловкото му, сковано изражение обаче разбра, че той си бе съвсем същият. Хилядократно би предпочел да я види оформена по калъпа на глимерата: изящна дама, начело на някой виден дом. Толкова по-зле за него. Тя се ръководеше от своето ново правило номер едно: правилни или не, решенията в живота си щеше да взема само тя. И никой друг.

Мариса взе мобилния си телефон.

— А сега, ако ме извиниш…

— Бих искал да ти предложа услугите си. Услугите на клиниката, имам предвид. Безплатно. — При тези думи Хавърс намести очилата на носа си. — Жените и децата, които отсядат тук, ще се нуждаят от медицински грижи.

— Благодаря ти. Благодаря ти… за това.

— Освен това ще кажа на всички в болницата да си отварят очите за признаци на домашно насилие. Ще насочваме към теб всички случаи, които открием.

— Ще ти бъда наистина задължена.

Хавърс наклони глава на една страна.

— Ще се радваме да ти бъдем от помощ.

В този миг телефонът на Мариса иззвъня.

— Довиждане, Хавърс.

Очите му се разшириха и тя си даде сметка, че за първи път през живота си го отпраща.

Но промяната й харесваше, а той… той просто трябваше да свиква с новото разпределение на силите.

Телефонът звънна още веднъж.

— И затвори вратата след себе си, ако нямаш нищо против.

Когато Хавърс излезе, Мариса погледна телефона си и въздъхна облекчено — слава богу, беше Бъч. Определено имаше нужда да чуе гласа му.

— Здрасти — каза тя. — Никога няма да повярваш кой…

— Можеш ли да дойдеш у дома?

Още сега? Мариса стисна телефона с всичка сила.