Читать «Споделена любов» онлайн - страница 239
Дж. Р. Уорд
— Това, което виждаш пред себе си, са два различни превода на Свитъците на Обществото на лесърите. С единия разполагаме отдавна, другият открихме в един лаптоп, който отнехме от убийците преди десетина дни. Свитъците са Наръчникът на Обществото, а онова, което виждаш пред себе си, ние наричаме Пророчество за унищожителя. Знаем за него от поколения, още откакто за първи път се сдобихме с копие от Свитъците.
Досетила се накъде бият, Мариса вдигна ръка към гърлото си и поклати глава.
— Но това са просто някакви отвлечени гатанки. Не може…
— Всички отличителни белези са налице у Бъч. — Ви запали цигара и всмукна жадно. — Усеща присъствието на
Мариса се обърна към Рот.
— И какво означава всичко това?
Кралят си пое дълбоко дъх.
— Означава, че Бъч е най-могъщото ни оръжие във войната.
— Как… — Гласът на Мариса заглъхна и тя не довърши.
— Той може да попречи на
Погледът на Мариса се насочи към Бъч.
— Как точно ги поглъщаш?
Тази част определено нямаше да й хареса.
— Просто… просто ги всмуквам в себе си.
Ужасът в очите й му причини почти физическа болка.
— Няма ли по този начин да се превърнеш в един от тях? Какво ще попречи на злото да те надвие?
— Не знам. — Бъч се отдръпна леко, притеснен, че тя може да побегне. Не че я винеше. — Но Вишъс ми помага. По същия начин, както преди ме излекува с ръката си.
— Колко пъти си го правил досега?
— Три. Като броим и тази вечер — отвърна Бъч.
Мариса стисна очи.
— И кога го направи за първи път?
— Преди около две седмици.
— Значи никой от вас не знае какъв е дългосрочният ефект, така ли?
— Но аз съм добре…
Мариса скочи от стола и излезе иззад бюрото, обвила ръце около тялото си и приковала очи в пода. Вдигна ги едва когато спря пред Рот и го погледна с негодувание.
— И ти искаш да го използваш?
— Става дума за оцеляването на расата.
— Ами неговото оцеляване?
Бъч също се изправи.
— Аз искам да ме използват, Мариса.
Тя го погледна сурово.
— Трябва ли да ти напомням, че едва не загина, когато беше заразен от Омега?