Читать «Споделена любов» онлайн - страница 236

Само че защо не бе лумнал в пламъци?

Изведнъж, незнайно откъде, се разнесе глас:

— Защото така трябва да бъде — мрак и светлина, слети в едно, две половини, събрани в едно цяло.

Бъч и Ви рязко се обърнаха. Скрайб Върджин се рееше над терасата, а черните й одежди не помръдваха, въпреки силните пориви на бръснещия вятър.

— Ето защо не си погълнат от пламъци. И точно затова той те видя от самото начало. — При тези думи тя се усмихна лекичко, макар Бъч да не знаеше откъде бе така сигурен, след като не виждаше лицето й. — Затова съдбата те доведе при нас, Бъч, потомък на Рот, син на Рот. Унищожителят е тук и това си ти. Започва нова ера във войната.

44.

Мариса кимна и като премести мобилния телефон на другото си ухо, прегледа списъка пред себе си.

— Точно така. Трябва ни нещо по-голямо. С поне шест котлона.

Усетила нечие присъствие, тя вдигна глава… И усети, че се вцепенява.

— Може ли… ъъъ… може ли да ви се обадя по-късно? — каза тя в слушалката и затвори, без да изчака отговор. — Хавърс. Как ни откри?

Брат й кимна. Беше облечен както обикновено — спортно сако „Бърбъри“, сив панталон и папийонка. Очилата с рогови рамки, които носеше, бяха различни от онези, които Мариса бе свикнала да вижда на носа му. И едновременно с това — съвсем същите.

— Медицинските сестри ми казаха къде си.

Мариса се надигна и кръстоса ръце на гърдите си.

— И защо си тук?

Вместо отговор брат й се огледа наоколо и тя беше сигурна, че изобщо не е впечатлен. В кабинета й нямаше нищо друго освен писалище, стол, лаптоп и гол дървен под. Е, и купища хартия, всичките пълни със задачи, които тя трябваше да свърши. Кабинетът на Хавърс, от друга страна, беше същински храм на познанието и елегантността. Подовете бяха покрити със скъпи килими, а по стените висяха дипломите му от Харвард, както и част от колекцията му картини от Школата на река Хъдсън.

— Хавърс?

— Направила си забележителни неща с това заведение.

— Тепърва ни предстои много работа. И това е защитен дом, не заведение. Е, защо си тук?

Хавърс се прокашля.

— Идвам по молба на Съвета на принцепсите. На следващото заседание ще гласуваме предложението за задължителна изолация. Председателят каза, че от една седмица се опитва да се свърже с теб, но ти така и не си върнала обаждането му.

— Както виждаш, имам страшно много работа.

— Но те не могат да гласуват, ако всички членове на Съвета не присъстват.

— Да ме изключат тогава. Всъщност учудвам се, че все още не са намерили начин да го сторят.

— Ти принадлежиш към един от шестте родове основоположници. Според съществуващите закони не можеш да бъдеш изключена от Съвета.

— Колко неудобно за тях! Въпреки това, надявам се и сам разбираш, че тази вечер не мога да дойда.