Читать «Кръвна линия» онлайн - страница 223

Някакъв камък отскочи от корниза, превърнал се в неин затвор.

Кат повтори жеста, този път малко по-различно. Посочи водопада и размаха пръсти пред лицето си.

Лиза погледна и видя, че част от корниза минава зад водопада, но той беше обгърнат в мъгла и пръски, а от време на време водата го заливаше.

Накрая Кат изпъна ръка и посочи право нагоре.

Още един камък полетя от скалата и удари площадката.

Тръпки на ужас побиха Лиза. Внезапно изпита усещането, че я наблюдават.

Обърна се и погледна нагоре.

От скалата висеше някакво чудовище от стомана с остри като бръснач нокти и зъби от титан.

Лиза изкрещя, отстъпи няколко крачки и едва не се хвърли в реката долу.

От шума и движението лъскавата глава се завъртя към нея, разкривайки черни фасетъчни очи — сензори, насочени право в лицето й.

Лиза замръзна и млъкна.

И тогава бебето започна да плаче.

14,56 ч.

Кат гледаше безпомощно как стоманеното чудовище се спуска надолу, забивайки закривените си нокти в цепнатините, местейки крайник след крайник с неизбежността на добре навит часовник.

„Хайде, Лиза. Спомни си какво ти показах“.

Тракането и бръмченето под клона й напомни за собственото й положение. Петте създания с вид на шлемове бяха обкръжили дървото и стояха неподвижно. Изведнъж куполообразните им гърбове се отвориха по средата и се прибраха, разкривайки по четири по-малки робота вътре. Те бяха плоски и четвъртити, с малки перки във всеки край.

В унисон целият въздушен флот се издигна от на земните си носачи и се подреди в зловеща формация.

Между създанията имаше идеална координация. Сякаш по даден знак, ятото полетя нагоре по дървото, като сечеше листа и малки клонки с острите си като скалпели остриета. Изкачваха се като смъртоносно торнадо от кинжали.

Кат вдигна щита и тръбата.

Силно издрънчаване за момент отклони вниманието й обратно към водопада и корниза. Чудовището явно беше изгубило опора и падна. То се превъртя и се изправи на крака на площадката.

Кат се загледа, но от Лиза нямаше и следа.

14,57 ч.

От внезапния шок на ледената вода дъхът на Лиза секна.

Прикри, доколкото може пищящото дете, сви се над него, приближи го до гърдите си, за да го стопли.

Отстъпи колкото може по-назад по корниза зад водопада, като внимаваше да не полети надолу.

След първоначалния шок беше разбрала съобщението на Кат. Всъщност именно онези черни очи на стоманената мечка — студени, неземни сензори, преценяващи света — й помогнаха да интерпретира пантомимата на приятелката си. Създанието използваше някакъв метод, за да ловува и да се ориентира.

Водната завеса на водопада можеше да заслепи тези сензори.

Постоянно падащата вода представляваше предизвикателство за сензорите за движение.

Студената струя маскираше топлината на тялото й.

Ревът заглушаваше слуховите рецептори.

Затова Лиза рискува да получи хипотермия — за съжаление опасността беше по-голяма за детето — но да остане скрита.

Но дали номерът щеше да мине?

Създанието се беше спуснало на три четвърти по скалата, когато падна или скочи. Приземи се тежко на корниза, но след това се изправи отново на крака и с грациозни движения тръгна към скривалището й. Сигурно я беше видяло да идва насам, но дали знаеше, че тя още е тук?