Читать «Кръвна линия» онлайн - страница 221

Картината на екрана се отдалечи от Хижата към насечената територия на континенталния водораздел.

Кой се беше озовал чак там?

Виждаше се дребна фигура, изправена до водопад. В ръцете си държеше някакъв пакет… не, дете. Образът се увеличаваше и увеличаваше, докато не остана място за съмнение.

— Лиза… — промълви Пейнтър.

— И предполагам, че другата е Кат, сър. На около четиристотин метра на югоизток.

Картината започна да се измества в тази посока и Пейнтър махна на Монк.

— Ела да видиш.

Когато Монк се приближи, Джейсън му показа размазано видео на бягаща през гората жена. Дърветата пречеха да се видят подробности. Ясно беше обаче, че жената се е насочила право към пропаст.

— Това е жена ми — каза Монк. Звучеше уплашено, но се контролираше. — Никога не гледа накъде върви.

— Засичам движение на земята зад нея — отново се включи Джейсън. — Но не мога да видя по-подробно.

— Две минути до забранената за полети зона — обади се пилотът. — Започвам завой, за да минем покрай границата.

Пейнтър предаде лаптопа на Монк и отиде до кабината.

— Промяна на плана — каза той. — Влизаме направо.

— Сър, нямаме разрешение.

— Кажете го на президента, когато се върнем — отвърна Пейнтър. — Карайте ниско и направо. Следвайте водораздела. След като навлезем в забранената зона, отворете задната рампа, за да скочим.

Пейнтър се обърна.

Монк повдигна вежда.

— Как е станало така, че жена ми е остригана нула номер?

Джейсън отново заговори в ухото на Пейнтър. Гласът му звучеше малко уплашено.

— След колко време ще бъдете на земята?

— Скачаме след шест минути. Приземяваме се след седем или осем.

— Ще бъде прекалено късно.

14,53 ч.

Планините Блу Ридж

Кат спринтираше към целта.

Беше изгубила чехлите си. Пръстите на краката й се забиваха в меката глинеста почва и боровите иглички. Камъни, шишарки и жълъди се впиваха в стъпалата й, но тя не обръщаше внимание на болката. Преодоляваше препятствия с дълги скокове и се радваше на всяко повалено дърво или стърчаща скала, тъй като забавяха преследвачите й.

Първите ловци бяха само на метри зад нея. Беше елиминирала три, но оставаха още над дванайсет, които работеха в синхрон. Щитът и тръбата бяха безполезни при такъв брой, особено като се има предвид, че тази група не беше еднородна. Успя да различи най-малко четири варианта, всеки със специализирани функции — пълзачи, с които се беше справила през първата вълна; скачачи, които можеха да скачат като жаби, когато са достатъчно близо, и да секат или — още по-лошо — да се вкопчват; бегачи, които можеха да ускоряват неимоверно на къси разстояния, превръщайки се в летящи триони. Последната група все още оставаше неясна, тъй като се мъкнеше Най-отзад, по-бавно от останалите. Машините приличаха на шлемове с крака.

Не се беше отървала невредима. Първият бегач я беше изненадал и бе порязал прасеца й. Кръвта потече по глезена. Кат беше готова за втория и го посрещна със здрав удар с тръбата. Той отлетя като бейзболна топка и се заби дълбоко в ствола на един дъб.