Читать «Кръвна линия» онлайн - страница 222

Отпред дърветата оредяваха и слънчевата светлина я примамваше.

Гората свършваше с урва.

Кат се огледа, видя каквото й трябваше и се насочи наляво.

Издайническият рязък писък я предупреди. Кат замахна ниско с щита, когато един скачач се хвърли към нея. Изпита задоволство, когато металът изкънтя в метал и създанието отхвърча нанякъде.

Ускори още повече темпото и принуди преследвачите си да направят същото, но успя да вземе известна преднина. Без да престава да тича, дръпна връзката на дрехата си. После хвърли тръбата и щита към ствола на едно кленово дърво отпред. Оръжията й издрънчаха на земята.

На крачки от пропастта Кат съблече дрехата си през глава и за един ужасен момент остана заслепена. Събра на топка топлата, мокра от пот тъкан. Стигна ръба на скалата и без да престава да тича, скочи нагоре и запрати топката в пропастта. Хвана се за един нисък клон. Под нея първите преследвачи от ордата полетяха през ръба и се понесоха надолу — скачачи, пълзачи и един бегач, който тъкмо беше набрал скорост и описа забележителна дъга във въздуха.

Не всички полетяха в пропастта, но останалата половина изпадна в смут.

Кат скочи обратно на земята колкото да надене щита и да пъхне тръбата в гащетата си, подобно на меч в ножница. После скочи отново на същия клон и се набра.

Ловците се маеха долу и явно обмисляха следващия си ход.

До Кат долетя вик, едва различим през рева на водопада на двеста метра отдясно. Затърси с поглед, следвайки линията на скалата до мястото, където рекичката падаше в пропастта. И долу сред водните пръски забеляза дребна фигура, която махаше с ръка.

Лиза стоеше на някакво плато от другата страна на водопада. Приятелката й се беше оказала в капан между отвесните скали зад нея и кипналата вода.

При това не беше сама.

Държеше бебе в ръцете си.

Кат също й махна — и замръзна.

Викът на Лиза не беше привлякъл само нейното внимание. Зад приятелката й, върху скалата, слънчевите лъчи се отразиха в някакво създание с размерите на малък лъв. Беше се надвесило над ръба като някакъв стоманен водоливник.

— Кат! — извика Лиза и продължи да маха, привличайки още повече вниманието към себе си с целия шум и движения.

— Лиза! Не мърдай! — извика й в отговор Кат.

Лиза поклати глава и доближи длан до ухото си. Ревът на водопада явно й пречеше да чува.

Кат се чудеше как да я предупреди, как да й покаже със знаци какво да прави.

„Никога не съм била добра в тези игри“.

Още преди да започне, създанието се заспуска надолу по отвесната скала.

14,55 ч.

Лиза не беше на себе си от щастие, че Кат е в безопасност. Драматичната поява на приятелката й, скочила полугола на едно дърво и преследвана от рояк сребристи ловци, я изпълни с радост и надежда.

Грохотът на водопада заглушаваше думите на Кат, но тя явно беше разбрала и започна да прави някакви знаци. Ръката й посочи към водопада, след което Кат се направи, че си взема душ.

Лиза не разбра и поклати глава. Бебето в ръцете й започна да мърда, вероятно от постоянния рев на водопада.