Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 90

Йо Леандър се върна с развети уши.

— Ето че може — каза той, когато ме видя на канапето и заподрежда листата, на които бяха написани репликите му. — Ако сега осигурите нужната тишина, мисля, че можем да започваме.

За тишината се погрижи млад мъж с хваната на конска опашка коса, чиято длъжност бях забравила. Нивото на бърборене видимо спадна. Зрителите на трибуната се настаниха по местата си и мълчаливо впериха любопитни погледи към сцената.

За мое изумление Леандър се усмихна напълно непринудено към камерата и пожела на зрителите добра вечер. Няколко от камерите действително заработиха. Изпънах гръб и затърсих лицето на Оливер около камера номер едно.

Леандър чаровно представяше на зрителите темата на вечерта и поканените гости. След което непринудено се отпусна на дивана до мен.

Сърдечно си стиснахме взаимно ръцете.

— Не — каза Леандър, обръщайки се към режисьора. — Това с ръкостискането май е по-добре да отпадне. Много сковано се получава, така както сме седнали.

След това той пак се обърна към мен и ми се усмихна. Гледах прехласнато слоя грим, който покриваше носа му. Мен изобщо не се сетиха да ме гримират, в края на краищата бях само бутафорен гост.

— Искам да си поговорим с вас за това, как успявате да постигате такива добри резултати в професионален план, а същевременно да водите и пълноценен личен живот като майка и съпруга?

Разсмях се сърдечно.

— Да, мисля, че сте попаднали на точния човек, когото да попитате.

— Някои от гостите, които сме поканили днес, смятат, че е възможно само едното: или семейство, или кариера. Но вие сте живото доказателство за това, че двете могат да вървят паралелно. — Леандър погледна към листата си и зачете. — „Тя изглежда като фотомодел и въпреки че е едва на трийсет и четири, е един от най-уважаваните експерти в областта на международното търговско право.“ Това, ако не се лъжа, е цитат от Зюддойче цайтунг.

— Възможно е — казах аз скромно.

— Сред клиентите ви са най-големите концерни в света. А както и самата вие споделяте, когато работите върху сливането на две големи фирми, работите в продължение на седмици по двайсет и четири часа в денонощието. Е, как тогава успявате да се грижите за дъщеричките си, съответно на една и три години?

Аз възкликнах изненадано.

— Ами при това положение мисля, че е редно да ми зададете въпроса как изобщо съм успяла да забременея! Или този въпрос го няма написан на листата ви?

Публиката избухна в смях.

Леандър ме погледна укорително. В края на краищата, той трябваше да се упражнява върху мен, а не аз върху него.

— Е, недейте да преигравате.

— Какво има за преиграване тук? — попитах аз. — По-скоро вие преувеличавате, защото никой, ама никой нормален човек не може да работи седмици наред по двайсет и четири часа без почивка, да изглежда в същото време като фотомодел, а и да съумява да води щастлив семеен живот.

Тук вече Леандър се усмихна иронично.

— Какво, да не се опитвате да кажете, че не сте тази супер жена, която медиите така величаят.

Е, не можех да стоя така и да го оставя да ме победи.