Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 81

Фриц чете дълго и накрая каза:

— Звучи много реалистично. Добра е!

Оливер го погледна недоверчиво.

— Искаш да кажеш, че не са глупави фантасмагории? Нито някакъв боклук, от който ти настръхва косата?

— В никакъв случай — каза Фриц строго. — Никога не бих казал такова нещо.

— Но досега винаги си казвал това за всяка от идеите ми! — отвърна Оливер.

— Не, само за тези, които са били глупави фантасмагории — каза Фриц.

Оливер въздъхна.

— А какво мисли шефът ти за това? — попита Фриц.

— Да, наистина, какво казва програмният директор за идеята ти? — попитах и аз.

Лицето на Оливер засия.

— Господин Дюр иска през следващата седмица ние още веднъж да презентираме идеята си пред една малка комисия. Но е почти сигурен, че планът ще бъде одобрен.

— Браво! — възкликна Фриц. — Явно човекът разбира, когато нещо е добро.

— Какво значи „ние“? — попитах обезпокоена.

— Ти и аз — отговори Оливер и се засмя на реакцията ми. — В края на краищата ти също работи върху тази концепция. Ти си моят експерт. Имам нужда от теб.

— Е, тогава… — казах аз.

— Е, тогава — каза и Фриц и вдигна чашата си за тост. — За вас двамата!

Невероятно, но прекарахме една много приятна вечер.

Глава 10

Тъй като предположих, че Фриц няма две вечери подред да ни направи контролни посещения, още на следващата вечер тръгнах смело към уличния телефон срещу книжарничката, с картата на Оливер в ръка, за да се обадя вкъщи. Беше малко след десет и навън все още беше светло, но в бялата гостна вече със сигурност гореше бялата свещ и разпръскваше навсякъде романтична светлина.

През целия ден беше дяволски горещо и дори сега едва се беше разхладило. Термометърът на терасата все още показваше трийсет градуса. Между другото, прекалено топло, за да се въргаляш в леглото.

След третото позвъняване, Евелин вдигна слушалката.

— Съжалявам, че ви притеснявам толкова късно — казах неучтиво аз. — Но задължително трябва да говоря с Щефан. Става въпрос за счетоводителя ни, много е важно.

— Много съжалявам — отвърна Евелин, — но Щефан излезе.

Кой ли пък би повярвал? Направих се, все едно не съм я разбрала.

— Викни го, моля те! Наистина е важно — казах ядосано.

Хубавото на старомодния ни телефон беше това, че човек не можеше да се разхожда навсякъде из жилището с него в ръка. Така на Щефан щеше да му се наложи да напусне любовното им бяло гнезденце, за да говори с мен. По всяка вероятност сега беше завързан със сатенената нощница на Евелин за желязното легло и не можеше толкова лесно да се освободи. Пфу!

— Не мога да го викна, Оливия — отговори Евелин с известна доза нетърпение. — Той не си е вкъщи.

— Добре, но къде е тогава? — попитах аз.

— Каза, че имал още нещо да доработва — отвърна Евелин. Можех ясно да си я представя как свива рамене. — Защо не му звъннеш в кабинета?

Ха! На този трик няма да се хвана. Някъде в далечината съвсем ясно чувах как някой шуми в жилището. Вероятно Щефан се опитваше да се освободи от възела.

— Добре, ще се обадя — казах с леденостуден тон. Нека да е наясно, че много добре знам какво става там. — И извинете още веднъж, че ви обезпокоих толкова късно.