Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 124

Евелин ме погледна умислено.

— Може би ти е лошо по друга причина. Кога за последен път ти дойде?

Глава 14

Гледах Евелин, потресена от шока.

— Минало е известно време от тогава — казах аз, заеквайки.

Освен това никога не си водех календар за проклетия цикъл.

— Хм — измърмори просто Евелин.

— Не! — казах аз.

Съдбата не можеше да ми причини такова нещо. Вече достатъчно бях страдала, нали?

— Имам един останал тест за бременност вкъщи — каза Евелин и намуси лице. След това набързо се ухили. — Бях се презапасила. Вече си мислех да го пусна за продажба в eBay.

— Не! — повторих аз.

Не можех да съм бременна. Просто не беше възможно. Това да не беше някакъв сапунен сериал:

Бременна ли е Оливия от зет си и как ще сподели това със снаха си, която години наред се опитва безуспешно да забременее? Ще се хвърли ли Оливия от моста, съдба, която всъщност трябваше да сполети продавачката на цветя Петра? Включете телевизорите си и гледайте внимателно, защото идва следващият епизод на „Семейство Гертнерови“. Едно семейство, което трябва да бъде ликвидирано.

Евелин ме побутна.

— Хайде, идвай! — каза тя. — В този случай самозалъгването няма да ти помогне с нищо.

— Но аз няма как да съм бременна — отговорих й.

Аз не мога, не трябва и не искам да съм бременна.

Евелин повдигна веждата си нагоре, точно по начина, по който го правеше и Оливер.

— Оливия, след всичкото, което знам, не е чак толкова малко вероятно да си бременна.

— Напълно невероятно е! — отвърнах категорично.

— Такъв е животът — каза Евелин, докато ме дърпаше за лакътя на излизане от магазина.

— Какво ще стане с Петра? — Тя все още лежеше на дивана и се хилеше като тиква.

— Тя може и да пукне тук — рече Евелин.

— Страх ме е от теб — казах аз.

На паркинга видях как господин Кабулке товари в колата на Еберхарт и Катинка саксии с дафинови храстчета. Очевидно Еберхарт се беше спрял на най-малките и същевременно най-евтините храстчета. Това означаваше, че съседите му и през следващите няколко години щяха безпрепятствено да наблюдават дебелото му, отпуснато шкембе, когато той се разхождаше около басейна.

В къщата беше тихо и вече не миришеше така остро на боя. Евелин ме заведе на горния етаж, където беше банята.

— Съжалявам, но тук изглежда отвратително — извини се тя.

— Знам. Все пак е моята къща, Евелин.

— Да, вярно! — отвърна тя. — Ето го и теста. Много лесно се използва.

— Евелин, аз не съм бременна.

— И защо, пък, да не може?

— Ние използвахме презервативи — казах и станах тъмночервена от срам.

— Знам — отвърна Евелин. — Черни.

За втори пореден път през този ден краката ми се подкосиха. Останала без сили, се свлякох и приседнах на ръба на ваната.

— Ти откъде знаеш?

Евелин ме погледна изненадано.

— От Оливер, разбира се! Да не си си помислила, че не си говорим?

— И какво точно ти е казал? — просто не можех да повярвам.

— Е, не всички детайли — отвърна Евелин. — Но достатъчно, за да започна да ревнувам. — След това поверително ми сподели: — Много е добър в леглото, нали?

Просто не бях в състояние да дам какъвто и да било отговор.