Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 126

— Размяна на жените — коригирах я аз механично.

Сега, откакто Евелин беше започнала да говори, светът ми се струваше някак си съвсем различен. Вече не всичко ми изглеждаше така черно. Хоризонтът се беше оцветил леко в розово.

— Във всеки случай и двамата го знаехме, но просто не искахме да го изречем на глас — продължи Евелин.

— Но нали постоянно се срещахте в някакъв хотел? — възкликнах аз.

— Да — отвърна Евелин и се ухили. — В леглото винаги сме се разбирали прекрасно. Но това не е всичко в една връзка, нали? Когато направих последния тест за бременност миналия месец, тогава и двамата най-сетне си казахме всичко. Че няма смисъл повече да опитваме и е по-добре да се разделим и всеки да тръгне по своя път. Оливер тогава ми сподели, че е лудо влюбен в теб. А аз му казах, че има големи шансове при теб, защото Щефан ти изневерява с кривокраката. А пък и изобщо не ти подхожда.

— Аха — промълвих аз.

Аха. Аха. Аха.

Хей?

— Да, но Оливер беше много наранен — продължи да разказва Евелин, — защото смята, че си спала с него само за да отмъстиш на Щефан. Аз му казах, че това са пълни глупости, но той е убеден, че ти все още си влюбена в Щефан.

— Не съм — казах аз.

— Аз знам това — отговори ми Евелин. — На мен няма нужда да ми обясняваш.

— Но аз си мислех, че Оливер все още те обича.

— Не, не ме обича — отвърна Евелин. — И то от доста време вече. Много се уважаваме и затова отлагахме толкова дълго нашата раздяла.

Гледах вторачено обувките си.

— Ако знаеш колко ужасно се чувствах, че ти причиних всичко това — казах аз. — Първо те подозирах, че имаш връзка с Щефан, а след това аз откраднах твоя мъж.

— Не, не — рече Евелин. — Не искам да те обидя, но ти не би могла да ми го откраднеш. Нашата връзка още преди това се беше разпаднала. А сега бъди така добра и се изпикай върху пръчицата.

Взех теста за бременност в ръката си.

— Би ли излязла навън?

Евелин завъртя очи.

— Моля те, Евелин, иначе няма да мога.

Евелин противно на волята си излезе и зачака пред вратата. После двете вперихме поглед в теста.

— Една черта — не си бременна, две черти — бинго! — каза Евелин. — А може ли да е от Щефан?

Поклатих глава.

— Не, от май месец не сме правили секс. Ако изобщо е позитивен, може да е единствено от Оливер.

По всичко личеше, че ще се появят две черти, тъмнорозови, напълно еднакви.

— Е, това вече е напълно откачено! — възкликна Евелин. — Ние се опитваме години наред, а вие от раз и готово. — Тя докосна ръката ми. — Добре ли си?

— … и готово — повторих отчаяно.

Сега вече двете черти се виждаха кристално ясно. Отново се отпуснах върху ръба на ваната.

— Мисля, че трябва да кажеш на Оливер — рече Евелин.

— Никога не съм искала деца. Ами ако един ден останат самички, ще започнат да се питат защо другите деца имат майки, а те — не.

— Сега защо ревеш? — попита Евелин.

— Отсега ми е жал за детето — изхълцах аз.

— Чуй ме, Оливия, познавам един много добър психотерапевт. Той ще ти помогне да преодолееш този проблем — посъветва ме Евелин.