Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 105

— О-о-о! — възкликна Евелин.

Господин Кабулке започна нервно да мачка шапката си с две ръце. Очевидно беше, че и той е знаел.

— Спокойно можехте и на мен да кажете — рекох им аз.

— Е, не го правят много от отдавна — започна да се оправдава Евелин. — Освен това Щефан ме заплаши.

— И с какво те заплаши?

— Ами, беше нещо от сорта, че ако ти кажа, си щяла да бъдеш много нещастна, а нали аз не съм искала да се случи нищо подобно.

— Аз съм много нещастна — казах аз.

— Освен това каза, че щял да й извие врата — намеси се господин Кабулке. — Той си мислеше, че няма да го чуя, защото съм зле със слуха, но аз го чух.

— Да. Оказа се, че господин Кабулке има уши като на прилеп, когато се наложи да подслушва — каза Евелин. — Какво ще правиш сега?

— Нямам абсолютно никаква представа — бе откровеният ми отговор. — Какво показа тестът за бременност?

— Оливер не ти ли каза?

Поклатих нещастно глава.

— Вчера вечерта не си говорихме много — отговорих.

Това беше самата истина, та нали имахме доста по-приятно занимание.

— А, ето я и Петра! — възкликна Евелин и посочи през стъклото по посока на паркинга.

Така беше. Петра поклащаше задника си към магазина и размахваше небрежно дамската си чантичка имитация на Гучи.

— Тази жена наистина няма срам! — каза господин Кабулке. — Мисля, че непременно трябва да опита от нашите сладки.

Лицето на Евелин блесна от щастие.

— Страхотна идея, господин Кабулке! — каза тя. — Още сега ще се захвана с печенето. Оливия, в момента Щефан е в кабинета си. А това е много удобен момент да му се нахвърлиш с нож в ръка.

— По-добре с мотиката — каза господин Кабулке. — А-а-ако имате нужда от помощ, обадете ми се.

* * *

— Ау, изглеждаш отвратително — каза Петра, когато влязох през вратата на магазина.

— Сериозно? Затова пък нощес правих страхотен секс — казах аз. — Ако трябва да бъда откровена, беше фантастично.

И наистина, беше много по-хубаво, отколкото с Щефан! Опа!

Петра зяпаше объркана. Никога не ме беше чувала да говоря така.

— И с кого, ако не е тайна? — попита с недоверие тя.

— Как с кого? — попитах в отговор. — Не забравяй, че съм омъжена жена. А ти, между другото, си уволнена.

— Какво?

— У-вол-не-на! — повторих.

— Не си ти човекът, който може да реши това! — отговори Петра.

— Мога, и още как! — казах аз и се мушнах покрай нея в кабинета.

Щефан пак беше пред компютъра и преглеждаше обявите за работа.

— Господин Ге-е-ертнер! Тя казва, че съм уволнена! — изкудкудяка Петра, която ме бе последвала.

— Какво? — Щефан се обърна към нас. — Какво казахте, госпожо Шмидке?

— Тя каза, че съм уволнена — повтори Петра и в същото време ме посочи с пръст. — Но аз мисля, че след като вие сте ме назначили, само вие имате право да ме уволните. Нали така? — Петра направи физиономия, сякаш всеки момент ще се разреве.

— Но много ви моля, госпожо Шмидке, успокойте се! — каза Щефан. — Сигурен съм, че става дума за някакво недоразумение.

Погледнах към единия, а после към другия и поклатих глава.

— Много е тъпо да продължавате да си говорите на вие — казах аз. — Как само звучи: Пусни ми, госпожо Шмидке! Да, да, господин Гертнер!