Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 103

— Оливер — прошепнах.

Знаех, че това, което двамата правехме, не беше редно, но пък беше толкова хубаво. Оливер ме притискаше към себе си, докато сваляше бикините ми, и ръцете му се плъзваха между бедрата ми.

— О, да! — прошепнах без дъх. — Моля те, не спирай.

— Изобщо не съм си и помислял — отвърна Оливер.

И той започна да диша учестено. Имах чувството, че ръцете и устните му са едновременно навсякъде. Усещах, че съвсем скоро ще припадна.

— Пуавиу уи си го досега на маса? — попитах със сетни сили.

Глава 12

Когато се събудих на следващата сутрин, лежах в чуждо легло и в продължение на един дълъг момент се чувствах толкова добре, колкото никога досега през живота си.

Мър-р-р-р! Всеки квадратен сантиметър от тялото ми се чувстваше доволен и щастлив.

Но тогава забелязах в чие легло лежа и чувството на блаженство набързо се изпари. Беше брачното легло на Евелин и Оливер. Предполагам, че лежах в половината на Евелин.

Изведнъж главата ми се изпълни с пулсираща болка.

Оливер още спеше. Лежеше по гръб, свил ръка под главата си, и в тази поза донякъде ми напомняше Каспар, сина на Елизабет. Също като него и Оливер беше изритал завивката настрани. Но тук свършваше всякаква прилика, като основната причина за това беше в окосмяването.

Изражението на лицето му беше сериозно. Когато много внимателно го помилвах по бузата, той трепна в съня си.

Аз също трепнах. Господи Боже, какво бяхме сторили!

„Много, ама, много неприлични неща!“ — отговори ми доста ехидно един вътрешен глас.

За съжаление повечето от тях си спомнях добре. Всъщност, като се замислих, си спомних всичко. Абсолютно всичко.

Косъмчетата по ръцете ми отново настръхнаха. Защо трябваше да стана на толкова години, за да изживея подобни неща? Явно до този момент моето така наречено „прилично възпитание“ ми беше пречило.

А може би донякъде вината бе и на Щефан. Дори и на сън не съм си представяла какви неща съществуват.

Оливер изстена в съня си и се обърна на другата страна. Наблюдавах умислена къдравата му коса. Рано сутринта косата му не приличаше на карфиол, а по-скоро на шотландска планинска овца. С удоволствие бих го погалила, но се въздържах. В края на краищата вече бях насътворила прекалено много глупости.

Вчера, когато разбрах за изневярата на Щефан, светът ми се беше срутил. Срути се моят свят, не този на Оливер. Не биваше да го забърквам в цялата тази каша. Клетият и невинен Оливер, който беше женен за Евелин. Евелин, от която по всяка вероятност чакаше и дете.

Изправих се като струна в леглото. Как само можах да забравя? Та аз дори не бях попитала за резултата от теста за бременност, когато като изгладняла нимфоманка се нахвърлих на Оливер.

Цялата пламнах от срам. Мисля, че бях най-долната нимфоманка на света! Как изобщо бих могла при това положение да обвинявам Петра, че е спала с Щефан? С нищо не бях по-добра от нея.

Изскочих от леглото и тихо се промъкнах в банята. В никакъв случай не исках да съм тук, когато Оливер се събудеше. Сигурна бях, че ситуацията щеше да е точно толкова неловка и за него. Самата представа как на закуска ще седим смутени един срещу друг, ме ужасяваше. А на всичкото отгоре, вчера той беше напълно трезв.