Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 104

Беше почти седем и половина, когато пристигнах в градината със стария ситроен. Естествено, в магазина още нямаше никой. Това много ми се понрави. Промъкнах се в оранжерия номер три и започнах да подрязвам любимите си чимшири. Оформянето на чимшири в различни форми беше от любимите ми занимания. Ножицата правеше „щрак-щрак“ и по пода се сипеха малки клончета и листенца и разпръскваха в помещението неподражаемата миризма, която беше така специфична за чимширите. Постепенно опънатите ми нерви се успокоиха.

До момента, в който господин Кабулке не ме върна в действителността.

— До-до-добро утро! — каза той.

Изглеждаше в необичайно добро настроение, само дето под очите му имаше тъмни кръгове.

— Какво се случи тук вчера вечерта? — попитах с най-строгия тон, на които бях способна.

— Възрастните господа пушиха от нашето производство — отговори господин Кабулке. — Аз също. Го-госпожа Гертнер ни показа как се прави.

— Много мило от нейна страна — казах иронично.

— Беше наистина много весела вечер — отвърна господин Кабулке. — Но за съжаление, сега жена ми ми е много ядосана.

— Ами тогава следващия път просто я вземете и нея — пошегувах се аз.

— За съжаление, няма да може — въздъхна господин Кабулке. — Тя е непушачка. Но госпожа Гертнер обеща да ми даде малко домашни сладки да й занеса вкъщи. — Той се засмя. — Ще бъде много забавно.

— Сигурна съм в това — подхвърлих. — А какво ще стане с останалия канабис?

— Възрастните господа решиха да изкупят от нас цялата продукция — отговори господин Кабулке.

— Как така „от нас“? — попитах изненадано.

— Ами така, от нас — отговори Евелин. Тя стоеше на вратата, както винаги чудно хубава, личеше си, че се е наспала добре. — Мисля, че е справедливо да разделим печалбата на три. Една трета получавам аз, защото идеята беше моя. Една трета за господин Кабулке, защото ми помогна и не се разприказва. И една трета получаваш ти, защото все пак това е твоята оранжерия.

— Не, благодаря! Тези пари не ги искам — казах аз.

— Тайно се надявах да го кажеш — беше готова с отговора си Евелин. — Тогава аз ще получа две трети. В края на краищата досега всички разходи бяха за моя сметка.

— Значи старите тъпа… господа ще изкупят цялата стока? Всичките седем килограма?

— Точно така — отвърна Евелин. — Само не трябва да казваме на Фриц, защото е способен да го запали.

— Седем килограма не могат да изпушат през целия си живот — отбелязах.

— Това си е техен проблем — рече Евелин. — Най-важното сега е, че ще се отървем от стоката. Ще запазя само малка част, за да направя някои експерименти. Като например да изпека малко сладки.

— Задължително трябва да го направите, защото жена ми е непушачка — намеси се господин Кабулке.

— Вчера къде изчезна така изведнъж? — попита Евелин. — Когато се върнахме с теста за бременност, тебе вече те нямаше.

— Вчера разбрах, че Щефан спи с продавачката ни — отговорих доста лаконично.