Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 107

Залялата ме първоначално сляпа ярост се изпари. Вече не се нуждаех от мотиката. Ядът, който сега ме заливаше, беше значително по-слаб.

— Все още не разбирам какво общо има цялата тази работа с порчето? — попитах аз.

— През пролетта големият строителен магазин ще отвори отделение за градина — отговори Щефан. — Сега вече мога да го кажа: след като това стане, тук няма да влезе и един клиент.

— Разбира се — подхвърлих иронично. — За какво им е да го правят. Да не би да предлагаме стари рози, екзотични растения, оформени храстчета и професионални съвети? Да не говорим за самобитната и неповторима обстановка в магазина!

— Престани най-сетне да мечтаеш, Оли!

— Не мечтая — избухнах аз. — С Оливер скоро ще реализираме градинското предаване. А това ще направи градината ни известна. Нека скапаният строителен магазин да продава бегонии и напръскани с брокат коледни звезди. Те изобщо не могат да са ни конкуренция! Ти си този, който си затваря очите за логичните аргументи, не аз! А и никой насила не те е карал да участваш в бизнеса! Освен това все още не си ми обяснил какво общо има всичко това с твоята изневяра.

Щефан въздъхна дълбоко.

— За Бога, Оли, и аз не знам точно! Та аз съм мъж, просто така се случи — каза той, а след един дълъг момент, в който бях впила поглед в него, добави: — Съжалявам!

— Обичаш ли я? — попитах го аз.

— За Бога, не! — отвърна той. — Та тя изобщо не е мой тип. Забелязала ли си колко са й криви краката?

Продължавах да го гледам неразбиращо.

— Но, защо тогава…

— Откъде да знам — каза той. — Мъжкото ми достойнство беше силно засегнато. Нали разбираш, всичките ми приятели имат успешна кариера. А на мен тази градина ми е като камък на шията!

— И аз ли съм като камък на шията ти? — попитах тихо.

— Ох, Оли! — каза Щефан и леко се усмихна. — Аз те обичам!

— Какво?

— Разбира се, че те обичам — повтори Щефан. — И никога не съм преставал. Това с Петра беше пълна глупост. — Щефан се облегна назад в стола си и впи в мен предан поглед. — Една глупост, за която се извинявам. Това вече никога няма да се повтори! — без помен от вина рече Щефан и остави поразителната си усмивка стил „Брад Пит“ да се разлее по лицето му. — Освен това, след като продадем градината, няма да я видим никога повече.

— Не искам да продавам градината, Щефан — казах, клатейки глава.

Усмивката на Щефан изчезна толкова бързо, колкото и се беше появила.

— Оли, не ме ли чу?

— Напротив! Много добре те чух — отговорих аз. — Работата тук те прави нещастен. Чувстваш се непълноценен, в същото време искаш да караш баровска кола и да носиш скъпи дрехи. Разбрах те много добре. Но ти чу ли аз какво ти казах? Много скоро ще имаме достатъчно пари, за да се задържим над водата, при това, без да ни е необходим милиона на Фриц.

— Няма да затворя парите ни в глупавия магазин — настойчиво каза Щефан. — Ако успеем да издържим въпросната половин година, ще имаме шанса да започнем наново. И аз няма да позволя ти да провалиш всичко!