Читать «Военна морга» онлайн - страница 46

— Познаваш ли това момче? — каза той в ухото ми, когато се прегърнахме.

Целуна ме страстно по устните. Вдишах тръпчивия мирис на афтършейва му и усетих мекия допир на коженото яке до бузата си.

Погледнах през рамото му към мъжа, който в момента слизаше от седана. Всъщност, оказа се, че е тъмносиньо или черно бентли. Моторът V12 бръмчеше гърлено. Човекът беше едър и пълен, с бузесто лице и бретон от изтъняла коса, който сега вятърът рошеше във всички посоки. Сгушен във вдигнатата яка на дългото палто, с ръкавици, той стоеше любезно на разстояние от нас, а върху лицето му беше изписан непроницаемият израз на шофьор на лимузина. Чувствах обаче, че ни следи. Изглежда, Бентън го интересуваше повече.

— Сигурно чака някой друг — казах аз, когато мъжът хвърли поглед към хеликоптера, а после отново впи очи в Бентън. — Или пък се е объркал.

— Търсите ли някого? — пристъпи Бентън към него.

— Доктор Скарпета?

— По какъв повод? — Тонът на Бентън беше приятелски, но твърд и неотстъпчив.

— Нося пратката и имам указания тя да бъде предадена лично на доктор Скарпета при слизането от хеликоптера, или ако е сред посрещачите. Към кои служби сте? Или може би сте към вътрешна сигурност? Виждам, че разполагате с термокамера, следящ прожектор и специализирано оборудване. Висока технология! Каква скорост развива?

— Какво мога да направя за вас?

— Имам доставка лично за доктор Скарпета. Вие ли сте? Инструктиран съм да ви помоля да се идентифицирате. — За миг шофьорът премести очи върху Луси и Марино, които изнасяха вещите ми от пътническото и багажното отделение. Не се интересуваше от мен. Не дотолкова, че да заслужавам повече от един поглед. Аз бях съпругата на високия, привлекателен мъж с посребрена коса. Шофьорът мислеше, че Бентън е доктор Скарпета и че хеликоптерът е негов.

— Да тръгваме, преди това тук да се е превърнало в снежна буря — каза Бентън и така решително се запъти към бентлито, че на шофьора не му остана друго, освен да ни последва. — Чух, че ще натрупа между двайсет и трийсет сантиметра, но мисля, че вече е доста повече, точно както ни се искаше, нали? Ама че зима! Откъде сте? Не сте тукашен. Някъде от юг. Тенеси, предполагам.

— И това след двайсет и седем години? Трябва да поработя повече върху северняшкия акцент. Нашвил. Разквартируваха ме тук с Шейсет и шестото крило на Военновъздушните сили, и така и не се прибрах. Не съм авиатор, но шофирам добре. — Той отвори предната врата на колата и се приведе навътре. — Сам ли пилотирате това нещо? Не съм се качвал в такова. От пръв поглед разбрах, че хеликоптерът ви не е на Военновъздушните. Ако сте от ЦРУ обаче, няма да ми кажете, предполагам…