Читать «Военна морга» онлайн - страница 44

Помня как веднъж ме изплаши до смърт; всъщност, не беше само веднъж, но тогава помислих, че ще свърши в затвора. Беше преди седем или осем години, когато се върна от Полша след участие в мисия на Интерпол със специфични опции, с които и досега не бях наясно. Никога нямаше да разбера колко точно би ми разкрила, ако бях достатъчно настоятелна, но не упорствах. Предпочетох стореното от нея там да си остане неизяснено. Стигаше ми това, което знаех. Никога не бих казала подобно нещо относно чувствата на Луси, относно здравето й или общото й благосъстояние, защото бях неимоверно загрижена за всяка частица от нея, но можех да си позволя да го заявя относно отделни по-сложни и озадачаващи страни в начина й на живот. За нейно, а и за мое добро, имаше обстоятелства, за които не бих попитала. Имаше и неща, за които не исках да говоря.

През последния час от полета ни до Ханском Фийлд тя ставаше все по-угрижена, неспокойна и предпазлива, а предпазливостта й беше от особен порядък. Това поне можех да различа. Предпазливостта беше нейното оръжие, когато се чувстваше застрашена; но тази предпазливост можеше да премине в странно настроение, от което на времето ме побиваха тръпки. В Оксфорд, Кънектикът, където спря, за да зареди, не искаше и за секунда да остави хеликоптера без надзор. Не откъсваше поглед от камиона с гориво и ме накара да го охранявам в студа, когато се запъти към оператора от наземното обслужване, за да плати, понеже не можела да повери „караула“, както сама се изрази, на Марино. Каза ми, че по-рано днес на път за Доувър, когато спрели да заредят в Уилмингтън, Делауеър, той бил твърде ангажиран с телефонния си разговор, за да мисли за сигурността или да забележи какво става около тях.

Луси каза, че го наблюдавала през прозореца, докато крачел по бетонираната площадка, говорел и жестикулирал, несъмнено амбициран да впечатли Бригс с факта, че по непотвърдени подозрения са затворили мъжа жив в хладилната камера. Нито веднъж не вдигнал поглед към хеликоптера, уведоми ме Луси. Изобщо не забелязал, когато друг пилот приближил и огледал машината, приклекнал да види термокамерата, инфрачервения прожектор, дори надникнал през плексигласа в кабината. На Марино и през ум не му минавало, че вратите не са заключени, нито пък капачката на резервоара, да не говорим за обезопасяването на обтекателя. Само с едно натискане на бравата всеки би могъл да се добере до трансмисията, мотора, редукторите — все жизненоважни органи на хеликоптера.