Читать «Военна морга» онлайн - страница 42

— Споделяла ли си с Бентън това, което току-що каза на мен?

— Оставих ти да му обясниш за ТООТО, понеже той и така няма лесно да разбере за какво става дума. Не беше до теб, когато се случи цялата онази история с Пентагона. Ти му кажи, а после ще поговорим заедно. Само ние тримата, поне засега, понеже не знаеш кой какъв е. По-добре уточни фактите за себе си и помисли кой с кого е.

— Ако не мога да се доверя на Марино за случай като този, или за който и да е случай, защо го държа? — Отбранителните нотки изостриха тона ми, понеже на времето идеята да назнача Марино беше и нейна.

Тогава тя ме окуражи да го посоча за шеф на оперативните разследвания при Центъра за сертифицирана съдебномедицинска експертиза; пак тя изигра ролята на наш посредник, макар че в това отношение не срещна кой знае какви затруднения. Никога не го е признавал, но той не искаше да бъде някъде, където аз не съм, и когато разбра, че заминавам за Кеймбридж, изведнъж изгуби интерес към полицейските служби на Ню Йорк. Изгуби интерес и към асистента на окръжния прокурор Джейми Бъргър, чийто сътрудник беше. Влезе в открита вражда с хазяина си от Бронкс. Започна да се оплаква от данъците в Ню Йорк, макар че ги плащаше едва от няколко години. Твърдеше, че тесногръдието на градските власти се изразява в липсата на място, където да караш мотоциклета си и да паркираш камион, макар по онова време да нямаше нито едното, нито другото. Беше категоричен, че трябва да се премести.

— Не става дума за доверие. Говорим за признаването на известни граници. — Нетипично за Луси доброжелателно изказване. Обикновено за нея хората бяха просто лоши или безполезни и заслужаваха всяко наказание, което тя измисли за тях.

Отпусна ръчката за „стъпка-газ“ и леко коригира лоста за управление, увеличи скоростта и се увери, че няма да навлезем в облаците. Нощта около нас беше непроницаемо тъмна; не виждах светлина върху цели ивици земя, затова мислех, че летим над дървета. Въведох честотата за Макгуайър, за да следим въздушното пространство, докато държим под око и системата за избягване на сблъсък в трафика. На нея не се виждаше друг летателен обект. Не беше изключено ние да сме единствените в небето тази вечер.

— Не мога да си позволя лукса да предвидя наличието на граници — казах на племенницата си. — Имам предвид, че може би допуснах грешка, като назначих Марино. А назначението на Филдинг вероятно беше още по-голяма грешка.

— Джак те заряза в Уотъртаун, за да отиде в Чикаго. Да го беше оставила там.

— Ако трябва да бъда справедлива, ние загубихме субсидиите си в Уотъртаун. Той знаеше, че най-вероятно офисът ще бъде затворен — така и стана.

— Той не напусна затова.

Не отговорих, тъй като беше права. Не това беше причината той да напусне. Филдинг държеше да отиде в Чикаго, защото предложиха добро място на жена му там. Две години по-късно поиска да се върне. Каза, че работата с мен му липсвала. И семейството му липсвало. Луси, Марино, Бентън и аз. Едно голямо, щастливо семейство.