Читать «Военна морга» онлайн - страница 35

Получихме разрешение за полет от кулата, рулирахме зависнали до пистата, излетяхме и набрахме височина на североизток. Пресякохме река Делауеър на 335 метра височина. Водата беше тъмна, набраздена от вятъра, течеше тежко като разтопен метал. Светлините от земята примигваха през дърветата като малки огньове.

4.

Променихме курса и поехме към Филаделфия, понеже в близост до брега видимостта беше влошена. Отново преместих бутона на интеркома, за да сме във връзка с Марино.

— Добре ли си там отзад? — Вече бях по-спокойна, а и все още твърде ангажирана в мислите си с дългото черно палто и със стреснатия, измъчен вик на мъжа, за да се ядосвам на Марино.

— Давай по-бързо да се измъкнем от Ню Джърси — долетя гласът му. Знаеше къде сме, понеже видеоекранът в задното отделение за пътници показваше карта със статуса на полета.

— Мъгла и леден дъжд: атмосферните условия налагат управление в съответствие с правилата за полети по прибори, а това ни забавя — отвърна Луси. — През повечето време ще бъдем на режим „само за екипажа“, за да успея да се справя.

Прехвърлиха ни от една контролна кула на друга и отново отрязахме Марино от разговора. Картата за планиране на полетите на територията на щата Вашингтон стоеше разгърната в скута ми и въведох новите координати за Оксфорд, Кънектикът, на дисплея с динамичната карта и системата за управление на полета „Челтън“, предвидих евентуално спиране за зареждане с гориво, а двете с Луси не откъсвахме поглед от показанията на радара и картината с огромни блокове в зелено и жълто, които приближаваха към нас откъм Атлантическия океан. Според Луси можехме да изпреварим бурята, да я избегнем и да минем встрани от нея, стига да останем на суша, вятърът да е все така благоприятен и да повиши наземната ни скорост, която в момента и без това беше впечатляваща — сто петдесет и два възела.

— Как си? — Не откъсвах поглед от скенера. Следях за мобилни клетки и други летателни апарати.

— Ще съм по-добре, когато стигнем там, накъдето сме тръгнали. Сигурна съм, че всичко ще е наред и ще се изплъзнем от този хаос. — Тя посочи радарния дисплей с метеорологичната карта. — И при най-малката опасност обаче кацаме.