Читать «Военна морга» онлайн - страница 36

Но ако беше предвидила, че може да ни се наложи да прекараме нощта насред полето, тя не би дошла да ме вземе. Не се тревожех ни най-малко. Може би вече нямах резерви, за да се тревожа и за това.

— А иначе, като цяло? Как се справяш? — попитах в микрофона. — Много мислих за теб през тези седмици. — Опитвах се да я накарам да говори.

— Зная колко е трудно да поддържаш връзка със своите хора при тези обстоятелства — каза тя. — Всеки път, когато си кажехме, че се прибираш, нещо се променяше, затова накрая съвсем престанахме да мислим.

Заради едни или други непредвидени обстоятелства на три пъти удължаваха стипендията по участието ми в програмата. Два свалени хеликоптера в Ирак за един ден с двайсет и трима убити. Масовото убийство при „Форт Худ“, а в по-близко време и земетресението в Хаити. Инженерните войски бяха изцяло ангажирани, нямаше никакви резерви, а Бригс отказваше да ме освободи от програмата за обучение. Само преди няколко часа за пореден път се опита да отложи отпътуването ми с предложението си да остана в Доувър. Сякаш не искаше да ме пусне у дома.

— Имах чувството, че като стигнем Доувър, ще се окаже, че пак ти остават още седмица-две, или може би месец — додаде Луси. — Този път обаче ти приключи.

— Явно съм им дошла в повече.

— Да се надяваме, че сега не се прибираш у дома, само за да се върнеш отново още утре.

— Взех си изпитите. Свърши се. Отговорна съм за цял център.

— Някой иска да е отговорен за него, да. Повече от сигурно е.

Не желаех да чувам повече коментари от този род по адрес на Джак Филдинг.

— А иначе? Всичко наред ли е? — попитах.

— Почти завършиха гаража. Достатъчно голям е да побере три коли, има дори и автомивка. Пространството е общо. — Последните новини от ремонта у дома ми напомниха колко далеч бях в последно време от онова, което ставаше в собствената ми къща. — Гумираният под вече е монтиран, но алармената система не е готова. Нямат намерение да се занимават със счупените прозорци, макар да им казах, че би трябвало. Един от старите панели от ръчно релефно стъкло от времето на строежа на сградата не оцеля след ремонта. Затова в момента в гаража ти е малко ветровито. Знаеше ли всичко това?

— Бентън имаше грижата.

— Е, той беше доста зает. Имаш ли честотите за Милвил? Мисля, че бяха едно-две-три-точка-шест-пет.

Проверих състоянието, потвърдих честотата и я въведох на Ком I.

— А ти как си? — опитах отново.

Искаше ми се да разбера какво друго, освен мъртвеца в хладилната камера, ме очаква у дома. Но вместо да ми отговори, Луси прехвърли темата върху заетостта на Бентън. Когато изричаше нещо подобно, всъщност тя не го мислеше буквално. Много беше нервна. Обсебена беше от инструментите, радарните екрани и онова, което ставаше извън пилотската кабина, сякаш очакваше да влезе във въздушен бой, да бъде ударена от светкавица или да претърпи механична повреда. Струваше ми се, че е някак си дистанцирана, или може би аз не бях в настроение.

— Ангажиран е с тежък случай — обясних. — Много труден.