Читать «Военна морга» онлайн - страница 37

И двете знаехме за какво говоря. Името на Джони Донахю, пациент в Маклейн и студент в Харвард, не излизаше от новините. Миналата седмица той призна, че убил шестгодишно момче с пневматичен пистолет за гвоздеи. Бентън беше убеден, че показанията му са изфабрикувани и че полицаите и областният прокурор имат поводи за недоволство. Хората държат признанията да са автентични, понеже не искат да мислят, че човек като него може да се измъкне. Питах се какви ли са резултатите от медицинската експертиза. На видеоклиповете, които току-що бях изгледала, видях поршето на Бентън да излиза на заден ход от алеята. Когато младият мъж и хрътката минаха покрай нашата къща, той е отивал в Маклейн, за да вземе медицинското досие на Джони Донахю. Шестте ръкостискания. Човешката мрежа, която свързва всички ни; която свързва всеки на тази земя.

— Да не се отклоняваме от едно-две-седем-точка-три-пет, задавам на Ком 2, да не пропуснем Филаделфия — каза Луси, — ще се опитам да стоя по-далеч от техния клас Б. Ще успеем, мисля, стига бурята да не навлезе много навътре в сушата.

Тя посочи зелените и жълтите сектори върху екрана на сателитния метеорологичен радар, които показваха, че валежната зона приближава, сякаш се опитваше да се нахвърли върху нас от северозапад и да ни запрати към ярките светлини на високите постройки в центъра на Филаделфия, очертани върху нощното небе.

— Добре съм — отвърна тя. — Съжалявам за него и разбирам защо си бясна. — Тя посочи с палец назад, където седеше Марино. — Той си е такъв, какъвто е; не може да е друг.

— Чу ли разговора му с Бригс?

— Проведе го в Уилмингтън. Бързах да платя на бензиностанцията.

— Не трябваше да му се обажда.

— Все едно да кажа на Джет Рейнджър да не се лигави, когато извадя торбата с лакомства. За Марино да се перчи пред Бригс е като рефлекс, а като започне, не може да си затвори устата. Защо си по-изненадана от друг път? — попита Луси, сякаш вече знаеше отговора, опипваше почвата и търсеше нещо.

— Може би защото сега ни навлече по-тежък проблем от обикновено. — Разказах й за предложението на Бригс да транспортира трупа до Доувър.

Шефът на съдебномедицинските експерти към Въоръжените сили притежаваше информация, която не искаше да сподели с мен. Или поне аз подозирах, че крие нещо съществено от мен. Сигурно заради Марино. Заради кашата, която е успял да забърка, като е тръгнал да върши нещо през главата ми.

— Не мисля, че това изчерпва случая — каза Луси и в същия момент по радиото призоваха идентификационния номер, изписан при опашката на хеликоптера й.

Тя включи радиото и отговори, а докато се разбере със службата за контрол на полетите, аз въведох следващата честота. Прескачахме от една зона в друга, контурите върху екрана на метеорологичния радар вече бяха почти изцяло в жълто, догонваха ни от югоизток като ловно куче и показваха проливни дъждове, които на тази надморска височина неизбежно щяха да създадат трудни условия, когато крайно студените водни частици започнат да се удрят във водещите краища на витлата и замръзнат. Търсех с поглед следи от влага по плексигласовото предно стъкло, но не виждах нищо — нито капка, и се чудех за какво говори Луси. Кое не изчерпвало случая?