Читать «Военна морга» онлайн - страница 33

Отново свърза акумулатора. Разкачваше го всеки път, когато оставяше хеликоптера за неопределено време, да не би, ако някой успее да проникне в пилотската кабина и някак си се справи с лостовете за управление и превключвателите, в крайна сметка да запали двигателя. Това нямаше да се случи, ако акумулаторът не беше свързан, разбира се. Независимо колко бързаше, Луси винаги провеждаше щателен предварителен преглед, особено, в случай че машината е била без надзор, дори на територията на военна база. Не пропуснах да забележа обаче, че сега оглеждаше всичко необичайно прецизно, сякаш подозираше нещо или беше обезпокоена.

— Всичко наред ли е? — попитах я аз. — Всичко ли е на мястото си?

— Проверявам за всеки случай — отвърна тя и долових сдържаността й по-осезателно. Усетих, че крие нещо.

Нямаше доверие на никого. Така и трябваше да бъде. Като се замислех, и аз не трябваше да се доверявам на някои хора. На хора, които манипулираха и лъжеха, и твърдяха, че го правят заради някаква кауза. Правилната кауза, богоугодната кауза или просто кауза. Нуни Пиесте и Джоан Рул са били задушени в леглото, най-вероятно с възглавница. Затова липсваше и тъканна реакция на нанесените им наранявания. На сексуалното насилие, на пробожданията с мачете и проникванията със счупено стъкло, дори на връзките, с които са били обездвижени на столовете. Богоугодна кауза, справедлива кауза в умовете на отговорните. Немислимо безчинство, а те са се измъкнали ненаказани. И така до ден-днешен. „Не мисли за тях. Съсредоточи се върху онова, което е пред теб, не мисли за миналото.“

Отворих лявата предна врата и се качих на плазовете. Едва устоях на силните пориви на вятъра. Проврях се между лостовете за управление и се добрах до лявата седалка. Закопчавах четириточковия колан, когато чух Марино да отваря вратата зад мен. Беше шумен и огромен и хеликоптерът хлътна под тежестта му, когато се покатери на задната седалка, където винаги сядаше. Достъпът до предната седалка му беше отказан, дори когато беше единственият пътник на Луси. Заради втория контролен лост, който можеше да бутне, да блъсне или да използва като облегалка, понеже не мислеше. Той просто никога не мислеше.