Читать «Военна морга» онлайн - страница 26

Чудех се защо не води Сок в парка. Двамата с хрътката продължаваха покрай статуи и оръдия, улични лампи, голи дъбове, пейки и паркирани досами улицата коли. Жълт лабрадор гонеше тлъста катерица, а Ан Ленъкс пееше „Вече не те обичам… Нощем демони населяват стаята ми…“. Аз бях очите и ушите на мъжа, докато траеше записът на камерата в слушалките, и нямах причина да подозирам, че той е знаел за скритото устройство, или че подобно нещо изобщо е можело да му мине през ума.

Нямах и усещането, че е кроял някакъв тъмен план или че е шпионирал, докато е разхождал кучето си. Като оставим, разбира се, факта, че е имал полуавтоматичен глок и осемнайсет деветмилиметрови патрона под зеленото яке. Защо? Дали не е тръгнал, за да убие някого, или може би оръжието е било за самозащита — ако е така, от кого се е страхувал? Може би това му е било навик, да се разхожда наоколо въоръжен? Има и такива хора. Хора, които дори не се замислят. Защо е заличил серийния номер на пистолета, или може би го е направил някой друг? Мина ми през ума, че скритите устройства за запис, вградени в слушалките му, може да са негов експеримент или някакъв изследователски проект. Определено, Кеймбридж и околностите бяха Мека за технически нововъведения и това беше една от причините Министерството на отбраната, щатът Масачузетс, Харвард и Масачузетският технологичен институт да постигнат споразумение да изградят Центъра за сертифицирана съдебномедицинска експертиза на северния бряг на река Чарлз, в сградата по биотехнологии на Мемориал Драйв. Може би вече се е дипломирал. Може да е бил компютърен специалист или инженер. Следях върху екрана на айпода странно изкривените картини на жилищните постройки по Мейдър Корт, игрището, Гардън стрийт и наклонените, овехтели плочи на Старото гробище.

На Харвард Скуеър вниманието му привлече вестникарският павилион на Кримсън Корнър и сякаш се замисли дали да не тръгне натам, може би, за да избере вестник от богатата селекция, която двамата с Бентън обожавахме. Това беше нашият квартал. Тук бродехме за кафе и традиционна кухня, за вестници и книги, и най-често се прибирахме с храна за вкъщи, претоварени с великолепни четива, с които затрупвахме леглото през уикендите и празниците, когато си бях у дома. „Ню Йорк Таймс“ и „Лос Анджелис Таймс“, „Чикаго Трибюн“ и „Уолстрийт Джърнъл“, а ако не ти пречи, че новините са остарели с ден-два, може да откриеш пикантни статии от Лондон, Берлин и Париж. Понякога се натъквахме на „Ла Национе“ и „Л’еспресо“ и аз четях за двама ни за Флоренция и Рим; разглеждаме даваните под наем вили и си представяме, че живеем като местните, обикаляме развалини и музеи из италианската провинция и амалфийското крайбрежие.