Читать «Военна морга» онлайн - страница 237

— Очевидно, много.

— Е, когато колата се обърне…

— Знаех, че той поддържа кореспонденция с Катлийн Лоулър, праща й имейли, но в това нямаше нищо престъпно, дори нищо подозрително. Нямаше и намек за някоя си Дон — просто обсъждаха теми от съвместен интерес. Запомних тази фраза — „съвместен интерес“. Мислех, че има предвид някакво престъпление, може би извършено от двама им и начина, по който ги е променило, навярно завинаги. Това, в представите ми, беше техният „съвместен интерес“ — унило каза той. Очевидно се опитваше да намери отговорите, докато говореше. — Сега се питам дали „съвместният интерес“ не е било тяхното дете. Дон Кинкейд, може би. Жалко, че Джак така и не е превъзмогнал този епизод от живота си, че още е бил свързан с Катлийн Лоулър, а най-вероятно и тя с него. А после тази дъщеря, наследила неговия интелект, качествата и недостатъците му. Качествата и наистина обременяващите недостатъци на майка си. И само един господ знае къде е била подхвърляна, докато е расла без баща си, когото, подозирам, по онова време дори не е познавала. Разбира се, това са само наши предположения.

— Не съвсем. Като аутопсия е. През повечето време научавам неща, които вече знам.

— Неща, които можехме да знаем, опасявам се. Опасявам се, че наистина можехме да знаем тези неща и че наистина е като филм на ужасите. Говоря за лошата наследственост и за бащините грехове.

— Някой би казал, че в случая става дума за греховете на майката.

— Налага се да проведа няколко телефонни обаждания — каза Бентън и отново отпи от чашата си, без да откъсва очи от огъня.

Беше ядосан на себе си. Не можеше да си прости, че е пропуснал „малката подробност“, както я наричаше. Мислеше си, че да проследи едно бебе, родено от затворничка преди повече от трийсет години, би трябвало да е належаща потребност за него, а подобна идея беше наистина безразсъдна. Защо вярваше, че това би имало значение?

— Джак никога не е споменавал пред мен за Дон Кинкейд или за дъщеря, дадена за осиновяване. Нито дума в този смисъл. Нямах представа. — Уискито ме сгря. Погалих Сок, усетих изпъкналите му ребра и почувствах тъгата, която се беше загнездила в мен и не искаше да си отиде. — Силно се съмнявам, че е живяла с него, може би съвсем до скоро. Всъщност, не виждам как. Не и в Ричмънд, определено не. Твърде малка е вероятността съпругите му да са позволили дъщерята от тази ранна криминална връзка да се превърне в част от живота им. Дори да са знаели. Но сигурно изобщо не им е казал. Нищо, освен намека за трудностите, които среща при случаите с мъртви деца. Ако изобщо някога е говорил толкова много с жените в живота си.

— С теб е говорил.

— Аз не бях жена в неговия живот. Аз бях негов шеф.

— Това не е всичко.

— Моля те, не започвай отново, Бентън! Вече става нелепо. Зная, че не си в настроение, но и двамата сме изморени.

— Непрекъснато си мисля, че не си била искрена с мен. Не ме интересува какво си вършила по онова време. Нямам правото да се интересувам какво си вършила по времето, когато не сме били заедно.