Читать «Военна морга» онлайн - страница 239

— Политика — каза Бентън, сякаш беше информиран.

— Какво знаеш за случилото се тогава? — Вгледах се в привлекателното му лице с волеви черти, по което играеха пламъците от огъня.

— Доколкото се ориентирам, ставаше дума за това, че военните заплащат една година обучение по медицина или право за всеки две години служба. И, освен ако не бъркам в изчисленията, ти си дължала на правителството на Съединените щати осем години служба към Военновъздушните сили, и по-конкретно към Съдебномедицинските служби към Въоръжените сили.

— Шест. Завърших „Хопкинс“ за три години.

— Да, точно така. Но си служила колко? Година? А всеки път, когато те питах, ти започваше с онзи рефрен за Съдебномедицинските служби, които искали да поставят началото на изследователска програма във Вирджиния и затова те сложили там за шеф.

— Ние наистина инициирахме изследователска програма към Съдебномедицинските служби. По онова време нямаше много възможности за съдебномедицинска практика и специализация. Затова изградихме службата в Ричмънд. А сега, разбира се, и нашия Център. Центъра за сертифицирана съдебномедицинска експертиза. В най-скоро време вече ще работим на пълни обороти. Още тези дни.

— Политика — отново повтори Бентън и отпи от чашата си. — Винаги си изпитвала вина заради нещо, а си мисля, че това е продължило най-дълго с Джак. Заради връзката, която си имала с него. И травмата, която той е носел в себе си. Силна жена, с която е служебно ангажиран, прави секс с него, кара го да се почувства като жертва и го връща към сцената на първото престъпление. А ти? За теб подобно нещо би било непростимо.

— Като оставим това, че не съм го направила.

— Сигурна ли си?

— Уверявам те.

— Е, направила си нещо. — Бентън нямаше да спре, докато не си кажехме всичко.

— Направих, да, но то беше преди Джак — отвърнах.

— Направила си онова, което са ти наредили, Кей. И е трябвало да оставиш нещата без последствия — каза той, понеже знаеше. Очевидно знаеше.

— Така и не уведомих семействата им — отвърнах аз, а Бентън не реагира. — Двете жени, убити в Кейптаун. Не можех да се обадя на семействата им и да им кажа какво всъщност се е случило. Мислят си, че е било акт на расизъм. Африканери, членове на банда, по време на апартейда. Политическите лидери по онова време са били заинтересовани от високата престъпност от страна на чернокожи, които убиват бели. Искали са нещата да са такива. И колкото по-висока била престъпността, толкова по-добре.

— Тези политически лидери вече ги няма, Кей.

— Трябва да проведеш телефонните си обаждания, Бентън. Обади се на Дъглас, или на когото трябва там, и им кажи за Дон Кинкейд и за това коя най-вероятно е тя; кажи им и за тестовете, които назначих.

— Администрацията на Рейгън отдавна е в миналото, Кей. — Бентън се опитваше да ме накара да говоря, а аз бях убедена, че вече съм казала достатъчно. Сигурно Бригс беше споделил нещо с него, понеже Бригс знаеше колко бях обсебена.