Читать «Военна морга» онлайн - страница 235

Бентън въведе кода и рестартира алармата в мига, в който затвори вратата, а Сок се сви в краката ми.

— Ти запали камината, а аз ще приготвя напитките — казах на Бентън. — После ще стопля пилето с ориз, или пък треската с киноа, но не веднага. Цял ден е ял пиле с ориз и не искам да го разболея. Ти какво предпочиташ? Или може би да попитам, какво имаме у дома?

— Във фризера още има от твоите пици.

Запалих светлините. Витражът на стълбището тъмнееше, но си го представих отвън, грейнал от светлините на дома. Великолепна гледка. Представих си ярките, жизнерадостни сцени от френската провинция, когато извеждам Сок през нощта. Представих си, че играя с него през пролетта и лятото в пулсиращия от живот двор, а времето е топло, и това ми се стори успокояващо и елегантно. Живеех в покрайнините на Харвард и се прибирах от работа у дома, при старото си куче. Щях да посадя рози в градината отзад. Звучеше чудесно.

— Не искам никаква храна сега — каза Бентън и си свали якето. — Всяко нещо по реда си. Силно питие, моля.

Влезе във всекидневната, а ноктите на Сок потракваха по твърдото дърво, после килимите погълнаха шума, докато преминавахме от стая в стая на път за кухнята, където отново почувствах, че се притиска към краката ми, когато почнах да отварям шкафовете от тъмно черешово дърво над плотовете от неръждаема стомана. Следваше ме на всяка крачка и постоянно се притискаше в мен, докато вадех чашите, после и леда от фризера, след това — бутилката с много старо шотландско уиски, от най-доброто — двайсет и пет годишно малцово „Гленморанджи“, новогодишен подарък от Джейми Бъргър. Сърцето ме болеше, докато наливах напитките и мислех за разрива между Луси и Джейми, за вече мъртвите хора, за онова, в което Филдинг беше превърнал живота си, а сега и за смъртта му. През цялото това време беше вървял към смъртта, а после някой беше довел пътя му до неговия логичен завършек, беше наврял глока в лявото му ухо и бе дръпнал спусъка, най-вероятно, докато той е стоял до криогенния фризер, където беше съхранявал неправомерно придобитата семенна течност, преди да я предостави на съпругите, майките и любимите на мъже, умрели млади.

На кого Филдинг би се доверил дотолкова, че да го допусне до килера си, да сподели с него незаконния си рисков капитализъм, да му позволи да разполага с къщата на морския капитан и навярно с цялото му имущество? Помнех какво ми каза неговият бивш шеф от Чикаго. Коментарът, с който изрази радостта си, че Джак се премества в Масачузетс, за да бъде близо до семейството си, само че тогава той явно не е имал предвид Луси, Марино и мен. Всъщност, не е имал предвид никого от нас, дори не и настоящата му съпруга и двете му деца. Имах усещането, че шефът му говореше за някого, чието съществуване до онзи момент дори не подозирах, и че ако не бях дотолкова себична и егоцентрична, навярно подобна мисъл би ме споходила по-рано.

Съвсем типично за мен — да приема, че присъствието ми в живота на Филдинг е било от такова значение, а всъщност той изобщо не е мислел за мен, когато е говорил с бившия си шеф за своето семейство. Най-вероятно Филдинг е имал предвид дъщерята, плод на първата му любов; може би и жената, с която за пръв път е имал полов контакт — терапевтката от ранчото до Атланта, която родила дъщеря му, а после се отрекла от нея, както и от Филдинг. Генетично обремененото по думите на Бентън момиче, което би свършило в затвора, ако вече не е намерило смъртта си. А миналата година тя се е преместила тук от Бъркли; после и Филдинг дойде от Чикаго.