Читать «Пробуждането» онлайн - страница 68

Осъзна, че го гледа втренчено. Защо лампите не светват? Искаше да се махне оттук. Отдръпна се, така че краят на скамейката да ги разделя и напъха последните папки в кашона. Дотук с работата за тази вечер. Искаше само да се махне по-бързо.

Но продължаващата тишина я караше да се чувства неспокойна. Той просто стоеше там, без да помръдва, и я наблюдаваше. Защо не казваше нищо?

— Дошъл си да търсиш някого ли? — Ядоса се на себе си, задето заговори първа.

Той продължи да се взира в нея с черните си очи, впити в нея по начин, който я караше да се чувства неудобно. Момичето преглътна.

— О, да — промърмори той, загледан в устните й.

— Какво? — Тя бе забравила въпроса си. Сега страните й и шията й пламтяха, горяха от прилива на кръв. Чувстваше се толкова замаяна. Само ако той престанеше да я гледа…

— Да, дойдох да търся някого — повтори непознатият, не по-високо от преди. Сетне направи една крачка и сега ги разделяше само ъгълът на скамейката.

Елена не можеше да диша. Той стоеше толкова близо. Достатъчно близо, за да я докосне. Тя усещаше лекия аромат на одеколон, смесващ се с миризмата на коженото яке. Очите му продължаваха да са приковани в нейните — тя не можеше да извърне глава. Никога не бе виждала такива очи, черни като нощта, със зеници, разширени като на котка. Те изпълниха полезрението й, когато той сведе глава към нейната. Тя усети как очите й се притварят, губят фокус, как главата й се накланя назад, а устните й се разтварят.

Не! Отдръпна главата си точно навреме. Имаше чувството, че в последния миг се е отдръпнала от края на дълбока бездна. Какво правя, шокирано си помисли момичето. Почти му позволих да ме целуне. На един напълно непознат, някой, когото срещнах само преди минути.

Но това не беше най-лошото. През тези няколко минути се бе случило нещо невероятно. През тези няколко минути тя бе забравила Стефан.

Но сега образът му изпълни съзнанието й и копнежът по него беше като физическа болка. Искаше Стефан, искаше да почувства как ръцете му я прегръщат, да бъде в безопасност с него.

Преглътна. Ноздрите й се разшириха, когато пое дълбоко дъх. Опита се да говори, уверено и с достойнство.

— Сега си тръгвам. Ако търсиш някого, по-добре е да продължиш с търсенето някъде другаде.

Той я изгледа със странно изражение, което тя не разбра. Беше смесица от раздразнение и неохотно уважение… и нещо друго. Нещо горещо и диво, което я изплаши по нов начин.

Той изчака ръката й да хване дръжката и когато заговори, гласът му беше мек, но сериозен, без следа от шеговитост:

— Може би вече съм открил тази, която търся… Елена.

Когато тя се извърна, не видя нищо в тъмнината.

11

Елена се запрепъва надолу по полутъмния коридор, опитвайки се да се ориентира. Светът внезапно се обля в светлина и тя се видя заобиколена от познатите редици шкафчета. Облекчението й бе толкова огромно, че едва не се разплака. Никога не си бе помисляла, че толкова ще се зарадва при вида на тези шкафчета. Спря се за миг, докато се оглеждаше с благодарност.