Читать «Пробуждането» онлайн - страница 70

— О, какво ли преследва сега? — въздъхна Бони и запуши ушите си с длани.

— Прилича ми на гарван — обади се Мередит.

Елена се вцепени. Направи няколко крачки към дървото и погледна нагоре към златистите му листа. И ето че беше там. Същият гарван, който бе видяла вече два пъти. Може би три пъти, помисли си момичето, когато си спомни за тъмната форма, която размахваше криле сред клоните на дъба в гробището.

Когато погледна към птицата, усети как стомахът й се сви на топка от страх, а ръцете й изстинаха. Гарванът се взираше отново в нея с блестящото си черно око почти с човешки поглед. Това око… къде бе виждала такова око?

Трите момичета отскочиха внезапно назад, когато гарванът нададе дрезгав крясък, размаха крила и полетя от дървото към тях. В последния миг се стрелна надолу към малкото кученце, което лаеше истерично. Озова се на сантиметри от оголените зъби на Яндзъ, после отново се издигна нагоре, прелетя над къщата и изчезна сред тъмните орехови дървета отвъд нея.

Трите момичета замръзнаха от удивление. После Бони и Мередит се спогледаха и напрежението се разсея, преминавайки в нервен смях.

— За миг ми се стори, че ще ни нападне — каза Бони, приближи до разярения пекинез и го повлече обратно към къщата, докато Яндзъ лаеше неудържимо.

— На мен също — промълви тихо Елена. Последва приятелките си вътре, но не се присъедини към смеха им.

След като двете с Мередит подредиха вещите си, вечерта премина по познатия обичай. Безпокойството на Елена бавно се разсея, докато седеше в претъпканата дневна на Бони край пращящия огън в камината с чаша горещ шоколад в ръка. Не след дълго, докато трите приятелки вече обсъждаха последните планове за Къщата на духовете, тя вече се чувстваше напълно успокоена.

— Свършили сме страхотна работа — обобщи накрая Мередит. — Само дето посветихме толкова много време да измислим костюмите на всички останали, че не успяхме да помислим за нашите.

— Моят е лесен — заяви Бони. — Ще бъда друидска жрица и се нуждая единствено от венец от дъбови листа за косата и бяла роба. Двете с Мери ще я ушием за една нощ.

— Аз пък ще се облека като вещица — замислено промълви Мередит. — За целта ми трябва дълга черна рокля. А ти, Елена?

Приятелката й се усмихна.

— Е, предполагаше се да бъде тайна, но… леля Джудит ме заведе при шивачка. В една от книгите, които използвах, за да се подготвя за устния си доклад, попаднах на илюстрация на ренесансова рокля и ние я изкопирахме. Ушита е от бледосиня венецианска коприна и направо е жестока.

— Звучи интересно — каза Бони — и доста скъпо.

— Ще я платя с мои пари от попечителския фонд на родителите ми. Надявам се Стефан да я хареса. Ще бъде изненада за него и… ами наистина се надявам да я хареса.

— А Стефан като какъв ще се маскира? Той ще помага ли за Къщата на духовете? — полюбопитства Бони.

— Не зная — отвърна след кратко мълчание Елена. — Той не изглежда много въодушевен от цялата суетня около Хелоуин.

— Трудно ми е да си го представя увит в скъсани чаршафи и оплескан с кръв като останалите момчета — додаде Мередит. — Той ми се струва… ами… твърде изискан за това.