Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 98

— Лекарят ще дойде да те погледне — уведоми го сестрата. — Може да се наложи да те зашие още мъничко.

Флеминг се загледа в шевовете отблизо.

— Тънки конци — каза той на сестрата.

— Пет-нула. Много тънки. Използваме ги за лице, очи, уши, нос.

— Може ли да погледна? — попита той и пусна ръката на племенника си.

Сестрата му подаде стерилна найлонова торбичка, в която имаше леко извита игла и кълбо много тънки конци. Уолт се сети за съдържанието на раницата от летището.

— Това е размер 0,005 — уточни той.

— Наричаме ги пет-нула, точно така — каза тя. — Пет хилядни от един инч.

— А три? Просто три? Размер три?

— За конците ли питаш? Конец трети размер? — изненадано попита сестрата. — Не се използват при хора. Може би ветеринарите шият едри животни с такива. В училището за медицински сестри се шегувахме, че конец номер пет е идеален за теглене на коли. Това е шегата — поясни тя, когато видя, че шерифът изобщо не се усмихва.

— Трябва пак да се обадя по телефона — каза той.

— Разбира се — отвърна Кевин.

— Запомни докъде бяхме стигнали.

— Добре.

Уолт се втурна навън. Първо се обади на Фиона. Помоли я да му приготви няколко снимки от огледа в химическото чистене.

— Чудех се дали би могла да занесеш на Марк Ейкър няколко копия от снимките на съдържанието на раницата от летището. Знам, че е събота. Мога да помоля и някой от моите…

— Няма проблеми, Уолт — прекъсна го тя. — Ще се видим там.

23.

Уолт не си направи труда да звъни във ветеринарната клиника, за да провери дали Марк е там. Нямаше къде другаде да е — имайки предвид влизането с взлом и акцията по издирването на липсващите животни в цялата област.

Влезе в лечебницата на Ейкър, притиснал телефона до ухото си. Паспортите на братята Кътър бяха вече в канцеларията му. Доктор Маклуър се консултираше с оптик, за да открие чия е намерената в багажника на ланд круизъра контактна леща.

Фиона пристигна само няколко минути след него.

— Ето ги — съобщи тя и посочи плика в ръката си.

Служителката на рецепцията ги упъти към врата с надпис „Кучета“.

Марк Ейкър изглеждаше капнал от умора, а между космите на брадата му се виждаха трохи от бисквити.

Уолт разпръсна снимките пред него.

— Хирургични конци, игли, бинт, спринцовки. Какво ти хрумва?

Ейкър огледа внимателно снимките.

— Зашиване на рана.

— От шкафа с медикаментите липсва ли упойка или нещо обезболяващо?

— Ще знам със сигурност едва след няколко дни — отвърна той. — Все още издирваме девет кучета, седемнайсет котки и различни домашни любимци, между които двойка перуански зайци, конфискувани от отдела за защита на рибата и дивеча. Две от деветте кучета са мои собствени — обучени за спасителни операции. Струват около десет-петнайсет хиляди долара всяко. Вече продадох едно.

Уолт посочи една от снимките — близък план на пакет хирургични конци.

— Трети номер — каза той. — Не три-нула. Просто три. — И погледна Ейкър в очакване на отговора му.

— Трети номер е само за едри животни — отвърна ветеринарят. — Коне, крави, овце. Рядко се използват, дори и при мен.