Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 97

— Знаех си — стисна очи Уолт. — За приготвяне на метамфетамини.

— Да — отвърна племенникът му и изпусна едва доловима въздишка.

— Кой?

— Краб.

— Тейлър Крабтрий. Той ли ви накара?

— Да. Каза, че и да ни хванат, лесно ще се измъкнем, тъй като нямаме досиета в полицията, за разлика от него.

Уолт едва се стърпя да не избухне.

— Онзи човек… ваш връстник ли беше или…?

— По-скоро не.

Шерифът се замисли. Алармата се е включила, а вътре вече е имало някой.

— Сега се връщам.

Той излезе в коридора и се обади в „Трайдент Секюрити“ — единствената охранителна фирма в долината. Представи се, помоли да му дадат данните от алармената система в химическото чистене за предишната вечер и се възхити от бързата им реакция.

— Имаме входящ запис от този обект в 6:40 вечерта — казаха му отсреща. — Изходящ запис в 1:07 след полунощ и входящ веднага след това в 1:08. Алармата се е включила в 1:19. Пак в 1:19 сме се обадили в обекта, а в 1:21 сме подали сигнал в полицията.

Флеминг уточни дали е разбрал правилно — „входящ запис“ означаваше въвеждане на системата в активен режим при напускане на обекта, а „изходящ запис“ — повторно влизане.

— Да, сър. След като получихме сигнала за тревога, се обадихме на клиента, за да се уверим, че не е грешка. Ако е така, обикновено собственикът вдига телефона и съобщава паролата си. В този случай обаче никой не се обади, затова уведомихме полицията.

Уолт помоли да му изпратят копие от данните по факса, благодари и се върна обратно в стаята. Логично беше среднощният посетител да е бил собственикът на обекта или негов служител, но нещо в разказа на Кевин не се връзваше с това предположение.

— Значи е носел скиорска маска? Сигурен ли си? Било е тъмно, нали?

С такова описание нямаше как да е бил човек от персонала.

— Видях го. Той помогна на Ерик. Притисна пръстите му към раната на врата му, за да спре кървенето.

— Нинджата е помогнал на Ерик? — изненадано попита Уолт.

— Ти каза, че е спасил живота му.

— Лекарят го каза — поправи го чичо му. — Значи той му е помогнал, а после?

— После се обърна към мен… — Кевин сбърчи лице и отново потръпна от болка. — И тогава… аз хукнах да бягам.

Уолт му помогна да се надигне в седнало положение. Момчето издуха носа си и пийна малко вода през сламка.

— Постъпи правилно, че ми каза, Кев. Заедно ще оправим нещата.

— Толкова съжалявам за шибаната каша, в която се забърках.

— Ще ти кажа две неща — рече Уолт. — Първо, оправи си речника. Второ, не споменавай нищо за това на Ерик и най-вече на Крабтрий. Не искам да говориш с тях. Нито дума. Разбрахме ли се?

— Да.

Медицинската сестра се прокашля — беше застанала до вратата. Уолт нямаше представа колко време е стояла там.

— Трябва да сменя превръзката, шерифе — каза тя.

Той кимна. Кевин се протегна и го сграбчи за ръката.

— Можеш ли да останеш, докато приключи? Малко е болезнено.

— Разбира се — отвърна Уолт и държа стиснатия му юмрук между дланите си, докато сестрата сваляше окървавените му бинтове. Едната страна на лицето му бе поела целия удар.