Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 99

— Не се използват за хора — добави шерифът. — Каза ми го медицинска сестра в болницата.

— Не. Никога.

— Когато за пръв път видях съдържанието на тази чанта, си помислих, че наемният убиец си е приготвил аптечка за първа помощ. Сега вече не знам какво да мисля.

— Може да е на някой ветеринар — предположи Фиона. — Да си я е забравил в самолета.

Марк размести снимките.

Уолт усещаше, че и той се опитва да проумее смисъла им.

— Може и да излезеш прав — каза Ейкър. — Необичайно е, но не невъзможно да се зашие човешка рана с тях. Големият размер на хирургичния конец просто означава, че раната няма да се отвори със сигурност.

— Именно.

— Прав си и за другото — в добавка с упойка и/или обезболяващи комплектът става пълен.

— Портативна лекарска чанта — обобщи Флеминг.

— Не бих казал. Това е комплект за полеви условия, Уолт, не става за първа помощ. — Отново се вгледа в снимките. — Мисля си и за още една възможност… — Подреди върху работната маса от неръждаема стомана същите инструменти като на снимките и няколко опаковки хирургични конци. Гледката беше ужасяваща. — Липсва само скалпел или много остър нож — каза той и вдигна поглед към шерифа. — И имаме всичко необходимо за немного сложна хирургична операция.

24.

Тревалян усещаше, че финалът е близо. Тези последни часове на подготовка — предимно мисловна — бяха за него като нощта преди състезание за спортиста. Времето се точеше бавно, но и той не бързаше. Доизпипваше плана си и подготвяше бягството си. Резервни дрехи, спален чувал, бутилирана вода, джобно джипиес устройство, ловджийски нож, суха храна. Беше готов да потъне в гората.

Единственият главен път в долината — шосе 75 — със сигурност щеше да е блокиран и в двете посоки. Щяха да затворят и летището. Затова смяташе да прекара известно време сред пустошта и вече бе натоварил всички необходими провизии в багажника на колата под наем.

От стаята на Майснер той набра някакъв номер и отсреща се обади женски глас:

— Екскурзии „Стийл Бърдс“. Говорите с Лаура. Мога ли да ви помогна?

— Обажда се Ралф Луис. Асистент съм на господин Блогет.

— О, да. Здравейте.

— Обаждам се да потвърдя уговорката му с вас. Ще прекара една седмица в планината и ще очаква с нетърпение да го върнете обратно вкъщи.

Жената повтори часа и координатите за кацане — неделя, осем вечерта, 43° 44’ 27,04’’ северна ширина на 114° 10’ 18,27’’ западна дължина. Тревалян ги знаеше наизуст и потвърди.

— Или понеделник, осем сутринта, ако времето е лошо.

— И на всеки дванайсет часа от там нататък — допълни той.

— Точно така.

Благодари й и прекъсна разговора.

Рязко почукване го накара да подскочи от изненада. Не на вратата, а зад гърба му. Обърна се и видя през тънкото перде апетитен женски силует на балкона. Нямаше съмнение, че го бе разпознала, така както и той я виждаше съвсем ясно — Лили, певицата.

Искаше да се скрие. Да дръпне плътните завеси. Ядоса се на себе си, че не се бе сетил да го направи по-рано. Задният балкон с изглед към откритата пързалка за кънки се споделяше от десетина съседни стаи.