Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 96

— Плачът обикновено помага — каза той. — На човек му олеква. Надявам се да е заразно.

— Добре си поплакахме с теб, когато умря Боби. Оттогава май не ми се е случвало.

— Радвам се да го чуя.

— Иска да говори с теб. — Погледна го сериозно и той разбра, че това е истинската причина да го потърси. Майра затвори списанието и го остави настрана.

— Добре.

— Не, имам предвид веднага, Уолт. Трябва да го изслушаш.

— Нали утре го изписват. Ще мина да…

— Не! Повярвай ми, важно е — прекъсна го тя.

Уолт усети, че губи търпение, но си наложи да премълчи — не искаше да каже нещо, за което после щеше да съжалява. Ала лицето му го издаде.

— Май трябваше първо да ти звънна — каза Майра, — за да те хвана, преди да дойдеш тук. Сигурно си много зает. Но исках да те видя очи в очи и да ти обясня колко е важно. Не за Кевин — не става въпрос за него. Свързано е с теб. С работата ти. Не ми каза какво е, но аз съм майка и усещам. Нещо се е случило в онова химическо чистене — само това успях да изкопча от него. Нещо, което не иска да каже на мен.

— По-късно имам път към долината. Конференцията е в разгара си.

— Уолт, трябва да отидеш сега!

— Майра… имай милост!

— Не иска да ми каже, но настоява да те види. Моля те! Моля те, направи го! Той е твой племенник.

Изкуши се да й каже нещо, но просто я погледна и кимна:

— Добре, обаче първо ще се отбием у вас и ще ми направиш сандвич с банан и майонеза.

— Готово! — грейна тя и от очите й се затъркаляха сълзи.

22.

Кевин изобщо не изглеждаше като човек, на когото му предстои изписване от болницата, даже напротив — за разлика от сутринта, синината около пострадалото му око вече излизаше от превръзката и бе придобила ужасяващ оранжев оттенък. Ирисът на другото му око — „здравото“ — почти не се виждаше от насъбралата се под роговицата кръв.

— Изглеждаш отвратително — каза Уолт и седна на стола до леглото му.

— Знам — ухили се Кевин и потръпна от внезапната болка.

— Майка ти каза, че…

— Да — прекъсна го той. — Съжалявам.

— И аз. Разбрах, че искаш да промениш версията си.

— Ако не е късно.

— Разбира се, че не е, Кев. Истината винаги е за предпочитане. Няма да е лошо да го запомниш.

— Там имаше един мъж — каза момчето.

— Мъж значи — повтори Уолт след известно мълчание.

— В химическото чистене. Беше там, когато влязохме. Стоеше до касовия апарат, облечен като нинджа. Изкара ни ангелите.

— Нинджа?

— Ами да — скиорска маска, черни дрехи. Ровеше в торбите с прането.

— Служител? С маска? Нали каза, че алармата се е включила, когато сте разбили вратата?

— Да, изпиука веднъж и изключи.

В доклада от обира не се споменаваше нищо за служител или пазач, който да е бил там по това време.

— Какво точно правеше този човек?

— Едва не напълнихме гащите заради него, това правеше.

Уолт потисна усмивката си.

— И Ерик се хвърли към прозореца, защото се изплаши?

— Точно така — засрамено потвърди Кевин.

— Дрехи ли искахте да откраднете наистина, или имаше друга причина? — настоятелно попита Уолт.

— В пунктовете за химическо чистене използват един разтвор… — тихо каза момчето.