Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 95

— Искам да знам къде си бил снощи, между девет вечерта и полунощ.

Кътър веднага отговори:

— Бях домакин на една вечеря в хотела, а веднага след това отидох на беседата с представител от Федералната комисия по комуникациите, организирана в „Трейл Крийк Кабин“. Повярвай ми, Уолт, всяка секунда от времето ми е разчетена. Почти не оставам сам — попитай хората от екипа ми и още десетки, ако не и стотици свидетели на всичките ми ангажименти. Лесно би могъл да провериш.

— Това отнася ли се и за Дани?

Патрик го погледна тъжно, без да каже нищо.

— Смятам, че приключихме — повтори Анестад.

Този път Кътър го подкрепи.

Уолт получи това, което му трябваше — Патрик не отрече, че е бил близък с Алая, точно както О’Брайън бе загатнал. Спокойно можеше да е платил на някого, за да я убие.

Тримата се изправиха едновременно.

Шерифът помоли Кътър да му даде паспорта си и за втори път срещна шокирания му поглед.

— Изпрати някого да го остави в канцеларията ми преди пет следобед.

— Но сега минава четири!

— Това е твой проблем.

— Отиваш твърде далеч, ако наистина смяташ, че имам нещо общо със смъртта на Алая.

— В багажника на ланд круизъра открихме веществено доказателство. Много вероятно е да има връзка с жертвата. Дъг няма право да разкрива каквито и да било подробности — това е единственото условие, при което му позволих да присъства на разпита.

— Какво веществено доказателство? Това е направо смешно. Али често се е возила в тази кола с мен, дори сме… — Патрик се усети и млъкна.

Уолт не каза нищо. Чувстваше се мръсен и изморен.

— Двамата бяхме много близки — повтори Кътър в своя защита.

— Достатъчно, Патрик. — Анестад хвана клиента си за ръката и го изведе навън.

21.

Малко преди пет следобед Уолт паркира на своето място пред полицейското управление. Дежурният му предаде, че Майра го чака в канцеларията му. Намери я да чете списанието, издавано от Асоциацията на шерифите в Айдахо.

— Какво става? — попита и я целуна по бузата. — Как е Кев?

— По-добре е — отвърна тя. — Може да го изпишат утре.

Той се настани зад бюрото и отвори електронната си поща. Беше препълнена. Чакаха го и куп съобщения на телефонния секретар. Ала въпреки това се почувства необичайно доволен да се завърне в офиса си.

— Изглеждаш ужасно.

— Нищо ми няма — увери я.

— Ядеш ли изобщо? — Любимата тема на Майра.

— Добре съм. — Погледна я, ала тя наведе глава. — Майра?

— Кев те излъга.

— Знам.

Изглеждаше едновременно облекчена и изненадана. Лицето й грейна.

— Момчето, с което се мъкне, не му влияе добре — каза той. — Кев не е такъв… и двамата го знаем.

— В колко дълбока каша се е забъркал?

— Достатъчно — откровено й отвърна.

— Накарах му се здраво. Казах му, че не може всеки път, когато оплескаме нещо, да се оправдаваме със смъртта на баща му. Аз също го правя непрекъснато, Уолт.

— Не си само ти — въздъхна той. — Защо, вместо да вървим напред, сме по-склонни да тъпчем на едно място?

— Страх. От неизвестното. От рутината. От утрешния ден. От провал.

От очите й се затъркаляха сълзи и Уолт й подаде кутия със салфетки. Майра избухна в смях.