Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 94

Патрик погледна към адвоката, който леко му кимна.

— Прецених, че така трябва. Както всички добре знаем, не е редно да се укриват улики, шерифе.

— Спокойно можеше да го унищожиш. Кой щеше да разбере?

Кътър изчака одобрението на Анестад и отвърна:

— Нямам какво да добавя.

— Можеше поне да предупредиш брат си.

— Той не е малко дете.

— Кои от колите сте ползвали този уикенд — ти и Дани?

— Аз шофирам джипа — „Порше Кайен“, а Дани взе лексуса. Жена ми кара волвото или се вози с мен.

— А тойотата? — попита Уолт.

Адвокатът поклати глава и Патрик объркано погледна шерифа.

— Инструктиран съм да не отговарям на този въпрос — отвърна той.

Уолт се замисли — Кътър или бе много добър актьор, или наистина не подозираше, че е възможно контактната леща на Алая да е била открита в колата му.

— Къде държиш ключовете? — попита Флеминг.

— На един рафт в кухнята. Всички, без тези на поршето. Много съм привързан към него — усмихна се той.

Нещо не се връзваше. Уолт очакваше, че Кътър ще е нервен или разтревожен. Анестад самодоволно наблюдаваше реакциите на шерифа — не на клиента си. Какъв ли инструктаж му бе провел в ъгъла, зачуди се Уолт. Или пък Патрик — свикнал да контролира емоциите си в суровия свят на бизнеса — майсторски блъфираше? Струваше му се невъзможно Кътър да изглежда толкова спокоен, ако наистина е виновен.

— Спал ли си с Алая Холмс?

Кътър направи пореден опит да се овладее, но вече губеше почва под краката си. Изражението на лицето му се смени от престорена изненада на престорена обида. Уолт внимателно го наблюдаваше — въпросът му го разяждаше бавно, като киселина. Търпението на шерифа се увенча с успех — човекът срещу него най-после свали маската си.

— Глупости! — запротестира Анестад, опитвайки се да даде на клиента си възможност да се опомни. — Откъде ти хрумна подобна измишльотина, Уолт? Не ти ли е малко неудобно да прибягваш до подобни трикове?

Въпросната измишльотина му бе хрумнала при срещата му с О’Брайън на моста. Усети нещо странно в погледа му, когато Дик спомена за съперничеството между двамата братя, ала отказа да посочи източника си на информация.

— Нека клиентът ти отговори на въпроса ми.

Патрик намръщено погледна към Флеминг. В очите му имаше сълзи. Цяла минута измина в мълчание, а може би и две. В стаята се чуваше само тихото бръмчене на климатика от тавана. На вратата се появи още някой от обслужващия персонал, но Уолт отново го отпрати.

— Много тежко преживявам загубата й, шерифе. Двамата бяхме… близки.

— Разбира се, че бяхте — обади се Анестад. — Ти и Стю…

— Млъкни, Дъг — отряза го Кътър.

— Колко време? — попита Уолт.

— Слагам край на този разговор! — оповести адвокатът.

— Дъг! — сгълча го Кътър. — Ако не млъкнеш, ще те помоля да напуснеш.

Анестад се облегна на стола си с пламнало лице и искри в погледа.

Патрик се обърна към Уолт и продължи:

— Накарах Дик да ти даде записа, защото се ядосах и исках… ако Дани се осмели да направи нещо… да я нарани по някакъв начин… най-после да си плати за това, по дяволите!