Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 89

Уолт си записа някои неща, чудейки се за взаимовръзката помежду им и доколко замесен би могъл да е съпругът в цялата история.

— Може би по-късно днес или в понеделник ще получа предварителното заключение от аутопсията. Тогава ще знаем дали става въпрос за нещастен случай или не.

— Откога нападение от пума не се счита за нещастен случай?

— Налага се да те помоля за паспорта ти, Дани.

— Какво? — Човекът изглеждаше потресен.

— Разговорът, който проведохме, е поверителен. Ако разбера, че си го обсъждал с някого, ще държа теб отговорен. Нека ти напомня, че записът беше направен с твое съгласие.

— Измъкваш се от отговор. Какво имаш предвид с това „нещастен случай или не“?

— Искам да намеря паспорта ти на бюрото си най-късно до пет следобед. Ако не го получа дотогава, ще го взема със съдебно разпореждане.

— Нищо не разбирам! Защо подозирате мен? Аз харесвах Али. И защо да не е нещастен случай? Не ме забърквай в това. Моля те!

— Нямам избор. Съжалявам, Дани, но може би е най-добре да се обадиш на Дъг. — Дъг Анестад беше негов адвокат при ареста му за наркотици.

— Тъкмо сега започвам на чисто. Захванал съм се с нещо хубаво. — Вече се молеше. Изглеждаше жалък, докато хленчеше като малко дете. — Имам бизнес план. И то добър. Питай Пади. Хайде де, Уолт. Познаваш града на пръсти. Няма къде да ти избягам.

— Положението ти никак не е розово — рече Флеминг. — Ще ми се да можех да ти кажа нещо друго.

— Не може да бъде! — саркастично отвърна Дани, преливащ от яд. — За пръв път ще ми е. Уолт, стига глупости. Моля те!

Шерифът се изправи, изключи записващото устройство и го прибра в джоба си. Сложи ръка върху рамото на Дани и се зачуди какво да му каже; после се обърна и излезе.

16.

Опряла се на предната броня на черокито, Фиона нетърпеливо потупваше крака си с вестник. Носеше три четвърти панталон в цвят каки и бледолилава риза с големи бели копчета. Обедното слънце прежуряше и пиколото беше паркирал колата на сянка под огромната козирка пред входа на хотела. Уолт я отключи с дистанционното и Фиона се пъхна вътре, без да чака покана.

— Закарай ме до моята кола, моля те. Чакам вече цяла вечност, а е прекалено горещо да вървя дотам. — Тя отвори прозореца. — Къде ли не те търсих.

— Можеше да се обадиш по телефона — отвърна той.

— Опитах, но ти не го вдигаше.

— А, да… бях в боулинга в сутерена.

Младата жена го изгледа подозрително.

— По работа — обясни той. — Но не ти го препоръчвам.

— Аз съм виновна — каза тя, когато Уолт влезе в огромния паркинг. Надяваше се, че ще го упъти къде е паркирала, но тонът й го накара да не пита. — Нали ти е познато онова чувство, когато се опитваш да се сетиш за нещо, усещаш, че е на върха на езика ти, но то все ти се изплъзва. Ето така се чувствах и аз. — Погледна го настоятелно в очакване да направи връзката.

Уолт нямаше представа за какво му говори.