Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 90

— Птичите изпражнения — каза тя и размаха вестника пред очите му.

Той отмести встрани ръката й и отби колата.

— Какво за тях?

— Аз направих снимките.

— Знам, Фиона. Нали бях там.

— Не онези снимки — започна да се изнервя тя, сякаш нямаше по-ясно нещо на света от това. — Чети!

Уолт взе вестника от ръката й. Беше отворен на пета страница. Заглавието на статията гласеше: „Птици превземат областния приют за кучета“. Спомни си, че баща му се шегуваше със същата статия предишния ден.

— Има и още нещо… — продължи тя.

— Остави ме да я прочета — прекъсна я той.

— Не я пазя цялата.

— Чакай малко! Ставаше въпрос за лястовици — сети се Уолт.

— Стотици! Всичко е покрито с изпражненията им, включително и животните — каза Фиона, увлечена от вълнението му. — От регионалната здравна инспекция са се заканили, че…

— Че ще затворят приюта. Точно така!

— Птичи изпражнения, Уолт! — победоносно го изгледа тя. — Точно там настаниха упоената пума, докато отделът за защита на рибата и дивеча вземе решение какво да прави с нея. Алая Холмс е била в кучкарника.

— Мамка му!

— И аз това казвам!

17.

Уолт влезе в пристройката към сградата, в която се помещаваше Дружеството за закрила на животните, няколко минути след колегата си Ранди Андерсън, а малко по-късно пристигна и Фиона с фотографската си апаратура. Яркозелената метална постройка стърчеше върху затревена могила на около пет километра от Крой Каньон, западно от Хейли. Рано сутрин там виеха койоти, а зимно време снегорините едва успяваха да изкачат стръмния баир. Доброволката от приюта — жена на средна възраст, която Уолт разпозна като редовен зрител на срещите по софтбол — му предложи чаша кафе, но той учтиво отказа. Двамата с Андерсън си сложиха латексови ръкавици и нахлузиха хартиени калцуни върху ботушите си. Колегата му Ранди — върлинест мъж с тясно, момчешко лице и големи зъби — изпълняваше функциите на съдебен следовател в екипа на шерифа. Имаше зад гърба си курс с основни познания по съдебна медицина към специализирания колеж в Нампа, завършен веднага след средното образование.

— Всичко ли взе? — попита Уолт, без изобщо да е сигурен, че иска да знае отговора.

— Да. Готови сме. — Андерсън посочи черната брезентова торба, която стискаше в ръка. — Отне ми около пет минути да забъркам химичните съставки.

Флеминг застана пред вратата, която водеше към кучкарника. Отвътре се носеше силен лай. Отвори я и видя пред себе си десетки различни по размер клетки, наредени върху рафтове от двете страни на тесен коридор. Тук-таме парчета шперплат разделяха котките от кучетата. Въпреки старателните усилия да се поддържа хигиена, наоколо се носеше тежка смрад. Отляво имаше доста по-голяма и сериозно подсилена клетка с допълнителна плъзгаща се врата, както на останалите от лявата страна. На тази обаче висеше заключен катинар. Без да ги изпуска от поглед, пумата безшумно кръстосваше тясното пространство.

Целият коридор беше осеян с неясни бели петна, останали след енергичното остъргване на цимента. Уолт вдигна поглед нагоре и забеляза стотици кални следи от изтръгнати лястовичи гнезда по гредите на покрива. Десетки други все още стояха и очакваха да ги сполети същото. Няколко смели лястовици надничаха през отворите на гнездата, направени от изсъхнала кал и трева. Наподобяваха миниатюрни пещери.