Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 88

— Какви синини? — попита Уолт и мислено си отбеляза да проучи въпроса с ревността на Стюарт Холмс.

— Отби се в къщата вчера сутринта. Разменихме си остри думи. Тя обичаше всички да й вървят по гайдата. Аз пък не обичам да ме манипулират и си изпуснах нервите. Нямам оправдание. Увлякох се. Тя обича да залага на сексуалната карта и в един момент, честно казано, на човек му писва. Почеши ме там, където ме сърби, и ще ти направя услуга. Обаче аз не исках да ми прави услуги. — Той мълчаливо разтри ъгълчетата на устните си. — Явно терапията не ми е била съвсем безполезна.

— Кой нормален мъж не би пожелал услуга от жена като Алая Холмс? — попита Флеминг.

— Такъв, който вече я е имал — отвърна Дани. — Освен това не ставаше въпрос за такъв вид услуга, а за пари. Просто не желаех помощта й, това е всичко.

Уолт мълчеше.

— Знаеш ли кое е най-странното? — риторично попита Дани. — Аз самият бях нападнат от пума вчера. Чу ли за това? — Погледна изпитателно другия мъж. — Сигурно си чул. Беше на косъм от мен, можеше да ме разкъса за секунди, но вместо това се обърна и ме остави непокътнат. Представяш ли си — просто ей така! Такова нещо кара човек да се замисли дълбоко, само това ще ти кажа. И знаеш ли какво реших? Че искам да бъда полезен. Да направя живота си полезен — за някого, за нещо… не само за себе си. И искам да го направя без чужда помощ. От ясен по-ясен си ми, нали това си мислиш — изписано е на лицето ти — но аз не се шегувам, шерифе. — Той отново потърка устните си. — А сега и Али. Да я нападне пума в Адамс Гълч снощи? Точно пума! Може и да е същата. Не е ли странно?

— Меко казано странно — съгласи се Уолт. Забеляза, че според Дани пумата е атакувала през нощта. Дори Ройъл Маклуър не посмя да определи точното време. Трудно му бе да приеме Дани Кътър за виновен. Не му се искаше да е така. — Кога я видя за последно? — попита го той.

— И още нещо — каза Дани, сякаш не бе чул въпроса. — Кой тича два пъти в един и същи ден? Вярваш ли, че е възможно? Али не би го направила. Нещо не се връзва.

— Кажи ми кога я видя за последно.

— Вчера следобед. Имах бизнес среща със Стю и Али се отби. — Замълча за момент. — Трябва да ти кажа, изобщо не ми хареса това, че се отби точно когато имахме среща. Стю се държа доста странно. Смятам, че го бяха планирали — бяха го подготвили като шибана хореография — и ме направиха за смях. Мразя такива работи.

Уолт се вгледа в лицето му и разбра, че не се преструва.

— Не знам дали е важно, шерифе, но така или иначе ще излезе наяве… Стю се съгласи да инвестира сериозна сума в това, с което съм се захванал. И нека ти кажа, първо, бях много изненадан, че изобщо се нави. Второ, оказа се, че има уловка. Условието е следното: или приемам Али за свой съдружник, или забравям за сделката.

— А на теб това не ти хареса, защото…

— Защото има уловка. Предполагам, че никой не ме взема на сериозно — нито ти, нито който и да било друг. Но аз наистина смятам да се променя. Работата е там, че Стю вероятно е знаел за нас двамата. Що за съпруг би накиснал жена си така? Що за тъпо хрумване?