Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 87

— Аха! Повярвах ти! — Драйър свали очилата си и я прониза с поглед. — Предай му, че съм бесен!

— Върни веднага снимките на мястото им — ядосано се намеси Лиз — и ни остави сами. Фиона е мой гост. За разлика от теб и останалите.

15.

В обедната почивка на конференцията Уолт се приближи към Дани Кътър и го помоли да му отдели малко от времето си. Не му изглеждаше притеснен или разтревожен. Дани се съгласи да говори с него и двамата се запътиха към подземния етаж на хотела.

Частният хотелски боулинг датираше от построяването на сградата през 30-те години на XX век и символизираше тогавашната представа за великолепие и разкош. По обед в съботния ден там нямаше жива душа. Уолт знаеше, че тук с удоволствие са прекарвали времето си Гейбъл, Стануик, Купър и Хемингуей, и почти подушваше мириса на кубински пури и бърбън с лед, примесен с аромата на „Шанел №5“. Интериорът не бе променян през годините, но улеите се поддържаха в отлично състояние и пазеха в себе си духа на историята. Двамата се настаниха един срещу друг на покрита с линолеум маса, прогорена от цигари по ръбовете.

„Ако тази маса можеше да говори“, помисли си Уолт.

Той помоли служителя от персонала да ги остави насаме и младият швед се отдалечи безшумно, точно както се бе появил.

— Имаш ли нещо против да включа това и да записвам разговора? — Флеминг постави помежду им iPod с приставка за записване и се размърда притеснено в стола си.

— Прави каквото намериш за добре — отвърна Дани.

— Разкажи ми за Алая Холмс.

— Да. Не е за вярване. Точно за това си мислех, че ще ме питаш.

— Защото…?

Дани го погледна открито.

— Ти искаше да говорим, нали така? Ако не знаеше, че между мен и Али е имало нещо, преди да… изчезна за известно време, щеше да си единственият непосветен в града.

В момент като този красивата външност на Дани определено му пречеше. Изглеждаше нереален. Толкова хубав и толкова богат едновременно.

— Това нещо… за сегашно или минало време става въпрос? — попита Уолт.

Кътър се размърда в стола си.

— С нея си имаме досие, така да се каже. Тя пожела да осъвременим файловете, както се оказа. Да опресним информацията. Но аз не бях съгласен. Не успях да го избегна, но изразих несъгласие.

— Физически ли?

— Какво искаш да кажеш?

— Не знаеш ли какво значи да изразиш несъгласието си физически?

— Тя е човек, на когото… трудно можеш да откажеш. Всъщност… беше. Още не мога да свикна с тази мисъл. — Той отново се размърда неспокойно. После сниши глас, въпреки че наоколо нямаше никой: — Спах с нея онази вечер на коктейла, организиран от Пади в къщата му. По време на тържеството. Не знам как стана, просто се случи.

Уолт ги бе забелязал на балкона тогава. С мъка успя да запази спокойствие. Откровението на Дани му дойде като гръм от ясно небе.

— Това ми звучи повече като съгласие, отколкото като несъгласие.

Кътър се замисли за момент и насочи поглед към шерифа.

— Ти ми говориш за ръцете й, нали? Насинил съм китките й, предполагам. Много се беше ядосала заради това. Направо бълваше огън и жупел. Каза, че ако Стю ги забележи… Боеше се от него. Предполагам, че страховитата репутация на стареца не е мит.