Читать «Стоманеното сърце» онлайн - страница 5

И тези очи. Настоятелни, изискващи, безкомпромисни.

Докато Стоманеното сърце влиташе леко в салона, Смъртоносното посочване вдигна показалец и припряно го насочи към него. Ризата на Стоманеното сърце изсъска на едно място, все едно в плата беше допряна запалена цигара. Той не реагира. Спусна се над стъпалата и елегантно се приземи на пода близо до Смъртоносното посочване. Пищното наметало се отпусна около него.

Смъртоносният посочи отново. Изглеждаше трескав. Отново жалко съскане. Стоманеното сърце пристъпи към по-дребния Епичен и се извиси над него.

В този миг разбрах, че това е чакал татко. Това беше героят, на чието идване всички се надяваха, онзи, който щеше да възмезди злодеянията на останалите Епични. Този мъж беше тук, за да ни спаси.

Стоманеното сърце се пресегна и сграбчи Смъртоносното посочване, когато онзи със закъснение се опита да избяга. Сгърчи се, спря и се задъха от болезнената хватка. Очилата му паднаха с тракане на пода.

— Зададох ти въпрос — рече гръмотевично Стоманеното сърце. Той обърна Смъртоносното посочване, за да го гледа в очите. — Какво правиш тук?

Смъртоносното посочване се сгърчи, изпаднал в паника.

— Аз… аз…

Стоманеното сърце вдигна другата ръка и размаха показалец.

— Аз съм заявил претенциите си за този град, дребни Епичен. Той е мой. — Поспря за малко. — И правото да господствам над хората тук е мое, а не твое.

Онзи надигна глава.

Какво?, рекох си аз.

— Ти явно притежаваш сила, дребни Епичен — продължи Стоманеното сърце и погледна пръснатите из салона кости. — Ще приема подчинението ти. Бъди ми верен или умри.

Не повярвах на думите му. Те ме потресоха, както ме потресоха убийствата на Смъртоносното посочване.

Тези думи — бъди ми верен или умри — щяха да се превърнат в основата на неговото управление. Той погледна към салона и заговори с гръмовен глас.

— Сега аз съм императорът на този град. Сега се подчинявате на мен. Аз притежавам тази земя. Притежавам тези сгради. Когато плащате данъците си, парите идват при мен. Ако не се покорявате, ще умрете.

Не е възможно, казах си. Не. Не и той. Не можех да приема, че това невероятно създание е просто още един от тях.

И не бях само аз.

— Не трябва да е така — рече татко.

Стоманеното сърце се обърна, видимо изненадан да чуе един от скимтящите боязливи хора в салона да проговори.

Баща ми излезе напред с отпуснат край тялото си пистолет.

— Не — додаде той. — Виждам. Ти не си като другите. По-добър си от тях. — Той пристъпи напред и спря само на няколко крачки от двамата Епични. — Ти си тук, за да ни спасиш.

В салона цареше тишина. Чуваше се само хлипането на жената, която все още стискаше останките на мъртвото си дете. Тя безумно и напразно се мъчеше да събере всички кости, да не остави и едно прешленче да падне на пода. Дрехата ѝ беше покрита с прах.