Читать «Стоманеното сърце» онлайн - страница 3
Брандън Сандърсън
Закрачи из салона.
— Тази сутрин ми хрумна нещо — продължи той. Салонът беше достатъчно просторен, та гласът му да отеква. — Както си се къпех, и мисълта ме порази. Запитах се… Смъртоносно посочване, защо ще обираш банка днес?
Обърна се лениво и посочи двама охранители, които се бяха показали от страничния коридор точно до кабинките за ипотеките. Охранителите станаха на прах и от тях паднаха значките, катарамите на коланите, оръжията и костите. Костите чаткаха една в друга, докато падаха. В човешкото тяло има много кости, много повече, отколкото си представях, и като се пръснеха, ставаше голяма бъркотия. Странна подробност за помнене от онази ужасна сцена. Но го помня ясно.
На рамото ми легна нечия ръка. Баща ми беше приклекнал до стола си и се мъчеше да ме смъкне, да ме опази от погледа на Епичния. Не можех да помръдна, а татко не можеше да ме накара без да направи сцена.
— Разбирате ли, планирам го от седмици. Но едва тази сутрин се сетих. Защо? Защо да обирам банката? И без това мога да взема всичко, което поискам! Нелепо е! — Той прескочи едно от гишетата и предизвика писъците на касиерката от другата страна. Едва я виждах там, свита на пода.
— Парите нямат стойност за мен, нали така.
Завъртя се и посочи няколко места из салона, убивайки хора, които се опитваха да избягат. Накрая, посочи право към мен.
Най-сетне изпитах нещо. Прониза ме ужас.
На бюрото зад нас падна череп, отскочи и изтрополи на пода, разпръсвайки прах. Епичният не беше посочил мен, а чиновника, който се криеше зад бюрото си зад нас. Дали беше опитал да избяга?
Епичният отново се обърна към касиерките зад гишето. Татко още ме стискаше за ръката. Беше напрегнат. Можех да усетя как се тревожи за мен — тревогата му беше почти веществена, движеше се през ръката му и се вливаше в моята.
Тогава изпитах ужас. Чист сковаващ ужас. Сгуших се в стола, скимтях, треперех, мъчех се да заключа ума си за образите на страшната смърт.
Татко отдръпна ръката си.
— Не мърдай — произнесе беззвучно той.
Кимнах, бях твърде уплашен да правя каквото и да е друго. Татко погледна край стола си. Епичният бъбреше на една от касиерките, но не ги виждах. Чух обаче, когато костите паднаха. Избиваше ги една по една.
Лицето на баща ми помръкна. После той хвърли поглед към страничния коридор. Бягство?
Не. Там бяха паднали охранителите. През стъклената стена на кабинката видях пистолет на пода. Дулото беше заровено в пепел, дръжката отчасти лежеше върху едно ребро. Татко го съгледа. На младини беше служил в Националната гвардия.
Не можех да оставя татко да направи нещо толкова глупаво! Само той ми беше останал. Нямах дом, нямах семейство, нямах майка. Когато той се размърда, аз се насилих да се пресегна и да уловя ръката му. Поклатих глава, опитах да измисля нещо, което би могло да го спре.
