Читать «Богинята на светлината» онлайн - страница 7

Изненаданият поглед на спътничката й се задържа на обиците й с диаманти — всеки по един карат — и на добре ушития й костюм „Фенди“ с цвят на слонова кост. Класическата му разцветка се подчертаваше чудесно от пъпешовомандаринен копринен шал и прилепнала блуза без ръкави.

Памела видя какво се чете в погледа на жената и й се прииска да изкрещи: „Не, дрехите ми не са купени от някой проклет мъж!“

— С какво точно се занимаваш, скъпа?

— Собственичка съм на „Руби Слипър“, студио за интериорен дизайн.

Сбръчканото лице на жената омекна в усмивка и Памела сепнато осъзна, че тя вероятно е била много красива някога.

— Руби Слипър… Харесва ми. Звучи наистина хубаво. Обзалагам се, че си много добра в това, което правиш. Веднага се вижда, че имаш класа, но това не е класата на Вегас. Какво правиш тук?

— Имам клиент писател, който си строи ваканционна къща във Вегас. Покани ме да я декорирам.

— Писател… — жената разпери дългия си червен маникюр. — Сигурно е голяма работа. Кой е той? Може би съм го чувала.

— Е. Д. Фауст, пише фентъзи.

Памела бе проверила набързо името му в Амазон по време на първия им разговор. Мъжът се представи като „Е. Д. Фауст, автор на бестселъри.“ Нямаше представа кой е, но щом изписа името му в търсачката на Амазон, на екрана й засветиха страница след страница със заглавия като „Колоните на меча“, „Голи ветрове“, „Вярата на прокълнатите“ и така нататък. Памела не се интересуваше особено от автори на научна фантастика и фентъзи. Четеше по малко от всичко, така че бе пробвала някои от най-големите имена в жанра, но всички твърде много си приличаха. Мечове, магиии, космически кораби, кръв, тестостерон… дъра-бъра… скука. Памела обаче не беше глупава. Разбира се, не можеше да каже всичко това на спътничката си. Един от основните й принципи беше никога, абсолютно никога да не говори неприятни неща за свой клиент. Така че се усмихна лъчезарно и кимна в отговор на празния поглед на спътничката си, сякаш за нея Е. Д. Фауст бе Нора Робъртс.

— Току-що излезе книгата му „Колоните на меча“, но досега има публикувани над петдесет книги и повечето са били във всички най-големи класации за бестселъри.

— Никога не съм го чувала, но в крайна сметка аз обичам хубавите кръстословици повече от всичко на света — жената отново се изкикоти.

— Е, всичко, освен висок, снажен мъж с каубойска шапка и студена бира.

Докато се смееше, тя смушка Памела с лакът — този път нарочно. Памела с учудване усети, че отвръща на усмивката й. Имаше нещо честно и непосредствено във възрастната жена, което правеше грубото й лице и недодяланите й маниери привлекателни по някакъв особен начин.

— Памела Грей — каза тя, протягайки ръка.

— Били Мей Джонсън — жената отвърна със силно ръкостискане и топла усмивка. — Приятно ми е да се запознаем. Ако имаш нужда от приятелска физиономия или студена бира, мини през „Фламинго“. Обикновено работя на бара на първия етаж.

— Може и да се възползвам.

Стюардесата обяви, че се приземяват и Памела върна седалката си в изправено положение. Били Мей поклати глава и промърмори нещо над квадратчетата в кръстословицата, повечето от които още стояха празни.