Читать «Богинята на светлината» онлайн - страница 8
Ф. К. Каст
— Да знаеш, че претенциозният „Ню Йорк Таймс“ съвсем е отишъл по дяволите, щом позволяват на бракоразводни адвокати от Тексас да му правят кръстословиците — тя въздъхна и се концентрира върху един от въпросите, след което погледна Памела подозрително. — Хей, надутото обяснение е „метафорична еманципация“. Отговорът е с осем букви. Всичко, за което мога да се сетя, е „Будвайзер“, но то е с девет букви.
— Адвокатът, който е направил кръстословицата, мъж ли е или жена?
— Мъж.
— Опитай „издръжка“ — каза Памела, усмихвайки се дяволито.
Били Мей попълни квадратчетата с доволно изсумтяване и намигна на Памела, докато самолетът се приземяваше.
— Току-що си спечели безплатна бира. Надявам се, че си толкова добра в декорирането, колкото и в кръстословиците.
Памела се приближи до униформения мъж, който държеше табела с надпис
— Госпожица Грей?
— Да, аз съм Памела Грей.
— Много добре, мадам. Ще взема багажа ви. Моля, бъдете така добра да ме последвате.
Тя го стори и трябваше да ускори стъпките си, за да следва енергичната му уверена походка през претъпканото летище. Пред входа ги чакаше лимузина. На Памела й се прииска да остане права и зяпнала, когато мъжът отвори вратата на прекрасния ретро стреч Ролс Ройс, но вместо това седна грациозно върху кожената седалка в гълъбов цвят и му благодари, преди той да затвори вратата.
— Добра среща, госпожице Грей! — избоботи дълбок глас от другия край на лимузината.
Памела подскочи. Един мъж се подаде от тъмния ъгъл на купето и протегна силната си ръка към нея. Тя я хвана автоматично и в същия миг кристалните лампи от двете страни на колата, примигнаха.
— Аз, разбира се, съм Е. Д. Фауст, но ми казвай Еди.
Памела бързо възвърна самообладанието си, усмихна се спокойно и отвърна на силното му ръкостискане. Първото й впечатление от Е. Д. Фауст беше, че е огромен. Веднага след като се уговориха тя да поеме декорирането на къщата му, Памела изтича до най-близката книжарница, за да купи няколко негови романа, така че го бе виждала на снимка. Но снимките в книгите му изобщо не загатваха за исполинските му размери. Мъжът срещу нея буквално изпълваше пространството. Напомняше й на Орсън Уелс или на някакъв застаряващ Марлон Брандо. Беше тъмнокос. Косата му, гъста и черна, бе опъната назад в ниска опашка и очертаваше едно ясно и дълбоко врязано „м“ на челото му. Копринената му риза с дълги ръкави също бе черна, както и огромните панталони и лъскавите му ботуши. Въпреки слоевете тлъстина, силните черти на лицето му се открояваха ясно. Трудно бе да се определи възрастта му. Памела знаеше, че трябва да е някъде между трийсет и петдесет, но нямаше идея на колко години е точно. Мъжът я наблюдаваше внимателно, докато тя го изучаваше и в кафявите му очи заблестя нещо, което приличаше на палава искра, сякаш бе свикнал да бъде център на внимание и това му доставя удоволствие.
