Читать «Богинята на светлината» онлайн - страница 5
Ф. К. Каст
Една усмивка бавно пропълзя по безупречното й лице. Кое място би могло да му припомни по-добре за незначителността на смъртните, ако не съвременен свят, гъмжащ от тези жалки същества?
— Ела, братко — каза тя с весела усмивка. — Хайде да посетим Царството на Лас Вегас.
Първа глава
Господи, тя обожаваше летищата! Напомняха й за любов, вълнение и обещание за ново начало. Не за пръв път Памела си помисли, че навярно именно нейното дълбоко и романтично увлечение по летищата бе възпламенило връзката й с Дуейн. Само като го зърна, облечен в пилотска униформа на „Юнайтед еърлайнс“, всяка разумна мисъл напусна тялото й, заедно с една смешна момичешка въздишка на удоволствие.
Каква глупачка беше тогава!
Драматичният край на връзката им вече бе зад гърба й. Най-накрая! Памела затвори очи и прокара пръсти през наскоро подстриганата си в шикозна къса прическа коса. Искаше й се да се сблъска с Дуейн някъде из летището на Колорадо Спрингс, преди да се качи на самолета на „Саутуест еърлайнс“. Истински би се радвала да види ужасената му гримаса, докато осъзнава, че е отрязала плътната черна коса, която преди стигаше до кръста й. Косата, която той с такова удоволствие бе докосвал, галел и… Памела потръпна от отвращение при спомена. Само мисълта за това я караше да се задушава. Да се отърве от косата си бе последната крачка към освобождаването й от веригите на задушаващата любов на Дуейн. Бяха минали шест блажени месеца от последния й разговор с него. След месеци, в които бе отказвала подаръците му, връщала цветята и напомняла, че бракът им е направил и двамата нещастни, краят на връзката им най-сетне бе настъпил, за голямо разочарование на нейните близки. Те вярваха, че Дуейн е идеален за нея и че постъпва като истинска глупачка като го напуска. Все още чуваше думите на брат си, снаха си и родителите си: „Не е толкова лош. Дава ти всичко, което поискаш, изкарва страхотни пари, обожава те.“
Той не просто я обожаваше, той искаше да я погълне. На повърхността Дуейн Едуарде изглеждаше преуспял, красив, елегантен мачо с две думи — привлекателен мъж. Но под тази външност, там, където живееше истинският Дуейн, се криеше нуждаещо се, властно, пасивно-агресивно момче мъж.
Памела разкърши рамене, за да се отърси от напрежението, което й причиниха мислите за Дуейн. На втори поглед беше доволна, че не го срещна на летището. Не беше подстригала косата си само за да му покаже! Беше го направила, защото така искаше. Това подхождаше на жената, в която се превръщаше. Тя облегна ръка на облегалката на седалката и устните й се извиха нагоре.
Харесваше жената, в която се преобразяваше.
