Читать «Богинята на светлината» онлайн - страница 6

„Защо ли на някой му е притрябвало да решава кръстословици? Няма ли нещо по-смислено, което да прави с ума си?“ Г-жа Кокалести Лакти се изкикоти и попълни още едно празно място. Памела предположи, че по-смислено нещо явно няма.

„Не! Без негативни мисли! Самореализиращите се предсказания са силни. Негативните мисли пораждат негативна енергия.“ Започваше да звучи като майка си, Господ да й е на помощ! Памела въздъхна и опря чело в стъклото на прозореца.

Добре, ще върне потока на мислите си. Няма да позволи жената, седнала до нея, да я подразни, защото това е безсмислена загуба на време, също както да мисли за негативни неща. По дяволите, коя е тя, че да съди? Памела хвърли поглед към книгата в скута си. Седеше си отворена на една и съща страница от началото на полета. Какво правеше тя със своя ум? Вместо да чете чудесния „Каменен принц“ на Джена Шоуолтър, пропиля времето си в мисли за своя ужасен бивш. Не, не стоеше толкова ниско — работи здраво, за да стигне дотук.

Памела съзнателно се съсредоточи върху гледката през прозореца. Пустинята бе едновременно сурова и красива. С изненада осъзна, че я намира за привлекателна — поне от височина няколко хиляди фута. Пустинята беше толкова различна от тучната зеленина около нейния дом в Колорадо и въпреки това — притегателна по особен начин. Самолетът започна да завива, наклони едното си крило надолу и дъхът на Памела спря, когато за пръв път зърна Лас Вегас. Там, в сърцето на пустинята, насред пясъка, червената почва и каньоните, се издигаше град от стъкло, светлини и виещи се магистрали. Дори от небето се виждаше, че се пука по шевовете от коли.

— Като в сън — промърмори Памела на себе си.

— Съвсем вярно, по дяволите! И е внушително — дрезгавият глас на госпожа Кокалести Лакти си проправи път през гърлото й, което познаваше отблизо дима на твърде много екстра дълги ментолови цигари „Вирджиния Слим“.

Памела потисна раздразнението си.

— Необикновено е. Знаех, разбира се, че Вегас е построен насред пустинята, но…

— За пръв път ли идваш в града на греха? — прекъсна я жената.

— Да.

— О, малката! Това ще бъде най-невероятното преживяване в живота ти. Помни, че каквото се случва във Вегас, си остава във Вегас.

— О, всъщност, аз не съм тук за удоволствие. Пътувам по работа.

— Красиво младо същество като теб със сигурност ще намери време да съчетае и двете.

Жената помръдна знаещо изписаните си с молив вежди.

Памела усети как челюстта й се стяга. Мразеше да се държат с нея покровителствено само защото случайно бе привлекателна. Скъсваше си задника от работа, за да успее. И на трийсет не беше млада!

— Може би щях, ако нямах собствен бизнес и не ме интересуваше дали клиентът ще препоръча работата ми на други. Това обаче не е моят случай. Така че съм тук заради работата си, не да си играя.